Blog

В училищата в германската провинция Тюрингия се наблюдава тревожно увеличение на крайнодесни и расистки инциденти през последните десет години. Данни от Министерството на образованието сочат, че докато през 2014 г. са регистрирани 46 такива случая, през 2024 г. броят им вече достига 120, като тенденцията се ускорява през последните години. Очаква се темпът да се запази и през първата половина на 2025 година според предварителната статистика.

Информацията стана публична след запитване от депутатката Катерина Кьониг-Пройс от партията Левите. От министерството уточняват, че всички случаи на крайнодесен и антиконституционен характер се съобщават не само на институцията, но и на полицията, а доказателствата се съхраняват по надлежен ред. Особено засилено присъствието на екстремистки символи и използването на противозаконни знаци, като свастики, в сградите на учебните заведения.

Сред най-фрапиращите случаи за 2024 г. се открояват графити със свастики и три физически нападения, отчетени в районите Ерфурт, Айзенберг и Нойхаус ам Ренвег. В отговор на нарастващата опасност властите увеличават превантивните мерки, в тясно сътрудничество с мемориални институции и музеи, като се организират и извънкласни обучения за учениците с цел ранно предотвратяване на радикализация. Експертите отбелязват, че политически мотивираните престъпления се увеличават особено чувствително през изборни години.

По нареждане на Върховния прокурор Константинос Цавелас в Гърция е започнало спешно предварително разследване във връзка с констатирани случаи на шарка по дребния рогат добитък. Основната цел на разследването е да се установи дали са били спазени всички мерки за предотвратяване на разпространението на болестта и дали е имало други нарушения на закона.

През следващите дни прокурори ще проверят лица и институции в девет региона на страната, сред които Лариса, Тракия, Солун, Западна Македония, Ламия, Западна Централна Гърция, Северно Егейско море, Нафплион и Егейските острови. Разследват се твърдения за неспазване на биосигурността, необявяване на починали животни, незаконен транспорт на добитък, както и внос и употреба на нерегламентирани ваксини от трети страни, въпреки наложените ограничения.

В досието по проверката е включен и официален доклад на министъра на земеделието и храните. В него се посочват също съмнения за изказвания от страна на политици и представители на фермерски организации, които подтикват към неспазване на биосигурността или използване на неразрешени ваксини. Разследването е определено като критично важно както за общественото здраве, така и за сигурността на животновъдния сектор.

Национална анкета на името на КНСБ, проведена от агенция „Мяра“ сред 804 пълнолетни между 30 октомври и 7 ноември, сочи, че огромна част от българите не усещат ефект от годишните увеличения на заплатите. Над 86% от участвалите са заявили, че повишенията тази година са недостатъчни, за да покрият нарастващите разходи за живот. Само 11% споделят, че увеличението е било достатъчно за техните нужди.

Според изследването, 54,1% подкрепят повишаването на минималната работна заплата, докато 18,9% са против, а 27% остават колебаещи се. Желанието за увеличение доминира особено сред работещите в публичния и частния сектор, както и сред безработните. Междувременно, делът на противниците е по-висок сред предприемачите и свободните професии. Всеки трети участник смята, че минималната заплата трябва да бъде изравнена с официално изчислената издръжка на живота, като проектобюджетът за 2026 г. предвижда минимална заплата около 1212 лева (620 евро) след над 12% ръст.

На въпроса с колко са се увеличили доходите им от началото на годината, над една трета посочват до 5% ръст, а над 42% – между 10% и 15%. Едва 3,4% са отчели увеличение над 20%. Според експерт от КНСБ Виолета Иванова, по-високите доходи са получили хората с и без това високи заплати, което задълбочава социалното неравенство. Иванова подчертава, че ако нископлатените работещи не бъдат приоритет при следващи увеличения, основните им потребности няма да бъдат посрещнати, докато над 86% от анкетираните вече смятат очакваните повишения за недостатъчни през 2025 г.

Европейската комисия публикува своя есенен пакет за европейския семестър за 2026 година, в който отчете пълното съответствие на Гърция с новите финансови регламенти на Европейския съюз. Особено бе подчертано, че страната запазва способността си да управлява публичния дълг, като бюджетният дефицит за следващата година се очаква да бъде едва 0,1% от БВП, с възможност дори за профицит до 0,3%. Публичният дълг ще се задържи в рамките на 137-142% от БВП, като не се налагат допълнителни финансови мерки за целта.

Въпреки финансовата стабилност, Гърция е една от седемте страни членки — наред с Италия, Нидерландия и Унгария — които ще подлежат на ново задълбочено изследване през пролетта на 2026 г. Причината са продължаващите макроикономически дисбаланси, сред които високо ниво на частен дълг, външен дефицит, ниска производителност и структурни слабости на пазара на труда. Наред с това, страната е изложена на сериозни социални рискове като работеща бедност и недостиг на умения, които пречат на икономическата и социалната конвергенция.

Комисията отбеляза, че Гърция в момента не надвишава позволения лимит на държавните разходи за отбрана, които формират 2,6% от БВП, като ползва национално правило за гъвкавост до 1,5%. В своите препоръки Брюксел отправи апел за инвестиции в зелени и дигитални умения, модерни технологии, както и за развитие на образованието в сферата на STEM, за да бъдат преодолени съществуващите дефицити. В заключение Европейската комисия посочи 2026 година като критична за засилване на конкурентоспособността и устойчивостта не само на Гърция, но и на целия ЕС.

Швеция е изправена пред сериозна екологична заплаха вследствие на нарастващото търсене на дървен материал за индустриални цели. Всяка година в страната се изсичат около 250 хиляди хектара гора – площ, равняваща се почти на територията на Люксембург. Учените и природозащитниците предупреждават, че бързото намаляване на естествените гори води до загуба на биологично разнообразие и нарушава баланса на екосистемите.

Екоактивистът Себастиан Кирпу отбелязва, че най-ценни са старите и биологично богати горски масиви, които изчезват заради комерсиалното залесяване и сечи. Кирпу подчертава, че освен икономическата стойност на горите трябва да се вземе под внимание и ролята им като местообитание на уникални видове гъби и животни. Той предупреждава, че унищожаването на тези зони води до трайна загуба на местни организми и има необратими последици.

От своя страна представители на горскостопанския сектор уверяват, че се извършва компенсиращо залесяване с по-бързорастящи дървесни видове, което според тях повишава производителността и способността за улавяне на въглерод. Учени като професор Бенгт-Гунар Йонссон от университета в Сундсвал обаче смятат, че монокултурите ограничават биоразнообразието и отслабват екологичната устойчивост. Специалистите алармират, че ако настоящите практики продължат, естествените гори на Швеция могат да изчезнат за бъдещите поколения.

Белгия обяви серия от нови мерки за ограничаване на измамите в сферата на домашните грижи, след като в последните месеци бяха разкрити случаи на милионни злоупотреби. Федералният здравен министър Франк Ванденбрук съобщи, че от 2026 година ще бъде въведен горен праг на броя пациенти, които една домашна медицинска сестра може да отчете за посещение в рамките на ден. Решението идва след голям скандал във Фландрия, при който се оказа, че една сестра е отчитала до 90 посещения на ден – често включвайки многократни, фиктивни визити при същите пациенти.

В рамките на разследването в град Хаутхулст на разположение на правоохранителните органи са били предадени луксозни автомобили, имоти и парични средства, придобити чрез неправомерно фактурирани посещения. Властите посочват, че нанесената щета на здравноосигурителната система е в размер на няколко милиона евро. Като част от новите мерки всеки отчетен домашен преглед вече ще изисква задължително сканиране на личната карта на пациента, а самите пациенти ще получават пълен отчет за всяка отчетена грижа по тяхно име.

Здравните осигурители ще бъдат задължени да засичат измами в размер на най-малко 25 милиона евро годишно от 2026 г., като този праг ще нарасне на 100 милиона евро до 2029 г. При непостигнати резултати, разликата ще се удържа директно от техните фондове. Въпреки че мерките целят по-голям контрол, Асоциацията на независимите домашни сестри във Фламандския регион предупреди, че дневните лимити застрашават устойчивостта на независимите практики и настоя за по-целенасочени и балансирани проверки.

Ултрапроцесираните храни като чипс, газирани напитки, колбаси и пакетен хляб носят по-големи опасности за здравето, отколкото се е предполагало, показва мащабен анализ, публикуван в сп. The Lancet. Изследването обобщава данни от 104 предишни проучвания и установява, че консумацията на такива храни увеличава риска от развитие на 12 различни заболявания, включително диабет, рак и депресия.

Тези храни често съдържат много добавки, захар, мазнини и оцветители, но почти не носят хранителна стойност. Експертите подчертават, че ултрапроцесираните продукти не само водят до затлъстяване, но и повишават вероятността от сърдечно-съдови заболявания, бъбречни проблеми и депресивни разстройства. Дългосрочната им консумация може да съкрати живота, предупреждават учените.

Проучването разкрива, че в САЩ и Великобритания повече от половината приети калории идват от такива продукти, а на европейския континент делът е по-нисък, но силно варира по страни. Авторите призовават властите да предприемат бързи и строги мерки срещу ултрапроцесираните храни, подобно на стратегията за борба с тютюнопушенето, тъй като доказателствата за вредите вече са категорични.

Според последните данни на Евростат, средният реален доход на домакинствата в Европейския съюз е нараснал с 22% за периода 2004-2024 г. Значителни ръстове са отчетени в страни от Централна и Източна Европа – Румъния оглавява класацията със 134% увеличение, Литва с 95%, а Полша с 91%. В страни с вече висок стандарт като Люксембург, Белгия и Нидерландия, увеличението е било по-скромно, поради високи начални стойности.

На обратния полюс обаче се намират Гърция и Италия. Вместо да отчетат ръст, двете държави са със среден доход на домакинство по-нисък спрямо 2004 г. – с 5% назад в Гърция и с 4% в Италия. Експерти свързват забавянето най-вече с последиците от тежката финансова криза, недостатъчна продуктивност, демографски спад и ниска норма на спестяванията.

Въпреки известни подобрения в инвестиционната среда и фискалната политика на Гърция през последните пет години, пътят към устойчив ръст и достигане на средното европейско ниво остава дълъг. Първите данни за 2024 г. сочат ускоряване на доходите, но експертите подчертават нуждата от още структурни реформи и продължителни инвестиции, за да бъде преодолян изоставането.

Киберсигурност експертът Елоръм Даниел излезе с твърдения, че WhatsApp съхранява данни за местоположението на потребителите, дори ако те не споделят тази информация. В изявления, направени в социалната мрежа X, Даниел се позовава на резултати от дигитална експертиза, извършена на iPhone 12 Pro Max, където е установил, че метаданните към съобщенията съдържат GPS информация без изрично разрешение от потребителите.

Освен локационните данни, Даниел твърди, че приложението събира и допълнителна информация като история на създаване на групи, добавяне или излизане на членове, както и всякакви снимки, видеа и записи със съпътстващите им GPS координати. Той подчертава, че тези метаданни могат да бъдат използвани при разследвания срещу потребители, като позволяват определянето на тяхното местоположение във всеки даден момент по време на чат или създаване на медийно съдържание.

Във връзка с обвиненията от страна на Даниел, WhatsApp отговори писмено на въпроси на Anadolu Ajansı, като посочи, че събира единствено необходимите данни за предоставяне на услугата и че допълнителна информация като местоположение се изисква само с изрично съгласие от потребителя. Компанията обаче не даде конкретен отговор на твърденията, че конюнктурни данни могат да бъдат записвани без одобрение.

Новите решения на българската държава за увеличаване на таксите и въвеждане на по-високи данъци заплашват с рязък скок на цените в хранителния сектор през 2025 г. Освен новите административни такси на Агенцията по безопасност на храните, се предвижда увеличение на разходите за енергия и осигуровки за служителите, което притеснява участниците в индустрията.

Председателят на Съюза на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева предупреди, че нарастващите разходи са сериозно предизвикателство за предприемачите в сектора. Тя подчерта, че дори основният продукт – хлябът – ще поскъпне, като прогнозата ѝ е цената на един хляб да премине границата от 2 лева, или около 1 евро.

Кукушева обърна внимание, че новите такси не са изненада, тъй като са били подготвяни дълго, но допълнителните административни и данъчни тежести стават все по-трудно поносими за малките компании. Ако натискът се запази, според нея съществува опасност някои дребни производители да бъдат принудени да затворят. Секторът настоява правителството да вземе мерки за запазване на устойчивостта и конкурентоспособността на българските храни.