Blog

Международният валутен фонд (МВФ) приключи редовната си оценка на българската икономика, като отчете устойчив растеж, но предупреди за необходимостта от сериозни реформи. В доклада се посочва, че през 2024 г. икономиката е нараснала с 3,4%, а през 2025 и 2026 г. се очаква годишното увеличение да бъде около 3%. Силното вътрешно търсене и нарастващият кредит подкрепят тази динамика, докато исторически ниското ниво на безработица и ръстът на заплатите продължават да стимулират потреблението.

Въпреки положителните тенденции, МВФ изразява притеснения относно високата инфлация и факта, че ръстът на производителността изостава от този на заплатите. Фондът предупреждава също за натрупващ се дефицит в осигурителната система поради застаряващото население и препоръчва увеличаване на осигурителните вноски и премахването на тавана върху социалните доходи като стъпки към дългосрочна финансова стабилност.

Според МВФ съществуващата данъчна система с плосък данък вече не е достатъчна, за да покрие разходите за публични услуги. Фондът препоръчва преминаване към прогресивно подоходно облагане и по-високи ставки, както и повече прозрачност при увеличението на капитала на държавните дружества. В контекста на нарастващите кредити, особено за имоти, се създават рискове за финансовата стабилност, затова МВФ препоръчва активни мерки за управление на кредитния риск и гъвкава макроикономическа политика.

Европейският парламент реши да отложи с една година влизането в сила на закона, насочен срещу обезлесяването. Съгласно новото решение, големите компании ще трябва да се съобразят със законодателството от 30 декември 2026 година, докато за малките предприятия срокът за адаптация е удължен до 30 юни 2027 година.

С въпросния закон се забранява продажбата на продукти като кафе, каучук и шоколад, произведени на територии, където гори са били разрушени по незаконен начин. Компаниите ще бъдат длъжни да докажат, че техните продукти отговарят на тези изисквания. Първоначално се предвиждаше правилата да започнат да действат от 1 януари 2025 година, но интензивният натиск от страна на държавите в ЕС и членовете на парламента отложи прилагането.

Холандският евродепутат Гербен-Ян Гербрандий разкритикува отлагането, предупреждавайки, че това може да прерасне в окончателно отказване от регулацията и да затрудни усилията за борба с климатичните промени. От друга страна, колегата му Сандер Смит настоя за още по-големи облекчения за бизнеса и предупреди, че при липса на по-прости правила може изобщо да се изостави приемането на закона, който е част от инициативите по Европейския зелен пакт.

Докато множество европейски държави обмислят връщане на задължителната военна служба заради нарастващи конфликти и притеснения за сигурността, повечето студенти в Холандия се противопоставят на тази идея. Според анкета на UKrant сред 360 студенти на Университета в Гронинген, 64% са против задължителната служба, а сред холандските студенти този дял е 57%. Особено силни са антивоенните настроения сред жените, където 70% са против задължителната служба.

Аргументите на студентите варират от ограничаване на личната свобода до опасения за участие във военни действия извън страната. Философът Тим изразява тревога, че военната служба отнема правото на личен избор. Други студенти споделят, че се страхуват да бъдат замесени във войни като тези в Украйна или Близкия изток. Анкетата сочи, че 60% от мъжете и 70% от жените са срещу подобна мярка.

Въпреки че Холандия официално не е отменила задължителната служба, последното призоваване е било през 1997 г. Европейски държави като Швеция и Литва вече върнаха задължителната служба, а Дания обяви, че ще включи и жените от 2026 г. Според данните, само малка част от холандските студенти подкрепят увеличение на военните бюджети, като повечето предпочитат ресурсите да се насочат към борба с климатичните промени, жилищни и социални политики. Акцентът върху личната свобода и развитата социална чувствителност определят скептицизма на младите холандци към задължителната военна служба.

Публикувано изследване от екип на Университета Уестминстър разкрива, че ежедневното пиене на 500 милилитра чист пастьоризиран портокалов сок изменя активността на хиляди гени в човешкото тяло. Особено значими са промените в гените на имунните клетки, сред които са NAMPT, IL6, IL1B и NLRP3, които играят роля във възпалителни процеси и контрола на кръвното налягане. Също така е отчетено намалена дейност на гена SGK1, отговорен за задържането на натрий в бъбреците.

Експертите обясняват, че тези генетични промени способстват за по-лесното отпускане на кръвоносните съдове, понижаване на възпаленията и подобряване на сърдечното здраве. Допълнително внимание привлича веществото хесперидин, натурално присъстващо в портокала, което има доказани антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Проучвания сочат, че портокаловият сок също може да понижи инсулиновата резистентност и нивата на ‘лошия’ холестерол, като засилва ‘добрия’ HDL холестерол, особено при хора с наднормено тегло.

Изследванията върху метаболитите показват още, че портокаловият сок влияе положително на енергийната обмяна, междуклетъчната комуникация и възпалителните процеси. При консумация на сок от кръв портокали се наблюдава увеличение на полезните чревни бактерии, които произвеждат късоверижни мастни киселини, свързани с по-ниско кръвно налягане и намалено възпаление. Макар не всички изследвания да дават еднакви резултати, общата тенденция сочи, че портокаловият сок намалява възпалението, подпомага кръвния поток и подобрява показателите за риск от сърдечни заболявания.

Цените на жилищата в България бележат бърз и често двуцифрен ръст през последните години. Причините са нарасналото търсене и очакванията страната скоро да приеме еврото. Данни на имотната платформа Zimoti.com сочат, че с въвеждането на новата валута динамиката на пазара ще се промени, като появата на повече умереност и спад в спекулативното търсене ще намалят натиска върху цените.

Главният изпълнителен директор на Zimoti.com Ирина Цанова посочва, че в момента има съществена разлика между очакванията на продавачите и възможностите на купувачите, особено по време на прехода към еврото. Според нея това разминаване ще започне постепенно да се свива след валутната промяна. Цанова прогнозира, че през 2026 година на пазара ще се появят повече жилища, тъй като собствениците, отлагали сделки, ще започнат да продават имотите си. Това би позволило темпът на поскъпване да се стабилизира до по-устойчиви нива между пет и десет процента годишно.

Очаква се и други фактори да повлияят на имотния пазар след въвеждането на еврото. Възможно е данъците върху недвижимите имоти да се увеличат, което би мотивирало някои инвеститори да излязат на пазара, допринасяйки за ръста на предлагането. В същото време банките в България ще трябва да се съобразят с изискванията на Европейската централна банка, което може леко да повиши лихвите по ипотечните кредити. Експерти предвиждат, че бързите поскъпвания ще се заменят от по-плавен растеж и купувачите ще започнат да обръщат по-голямо внимание на локацията, енергийната ефективност и дългосрочната икономическа стабилност при избора на нов дом.

Европейската комисия представи нов план за ускорено и сигурно придвижване на военни части и техника между държавите членки на Европейския съюз до 2027 г. Планът, наречен „Пакет за военна мобилност“, предвижда временно премахване на обичайните транспортни ограничения по време на извънредни ситуации и дава приоритет на военните преминавания през границите на Съюза. С него се цели изкореняване на бюрократичните пречки и скъсяване на сроковете за разрешителни от седмици до максимум три дни, а при спешни случаи – до шест часа.

Очаква се тази промяна да бъде най-смелата стъпка към създаване на „военна Шенгенска зона“ в Европа. В допълнение планът предвижда ясно дефинирани правила и процедури за военни трансфери, както и въвеждането на дигитална информационна система за по-добро проследяване на придвижванията. В дневния ред е и създаване на „Фонд за солидарност“ между държавите членки, който да подсили готовността и координацията при евентуални кризи.

Комисията предлага също така укрепване на инфраструктурата, въвеждане на двойни стандарти за стратегически коридори, както и гарантиране на приоритетен достъп до инфраструктура при криза за силите на ЕС и НАТО. За да се засилят киберсигурността и енергийната сигурност, са предвидени целеви инвестиции. Новите мерки ще влязат в сила, след като бъдат одобрени от Съвета на ЕС и Европейския парламент.

В централните части на София се наблюдава увеличаване на броя бездомници, докато капацитетът на временните приюти става все по-ограничен в навечерието на зимата. Четирите съществуващи общински приюта вече са над 80% запълнени, като те могат да поемат общо над 500 души. Въпреки динамиката в ежедневното настаняване, властите подчертават, че ще положат максимални усилия за защита на бездомните от неблагоприятните зимни условия.

Заместник-кметът на София по социалните дейности Надя Бачева информира, че по време на студените месеци бездомните граждани ще бъдат редовно извеждани от улиците и настанявани в приютите. Освен това, по думите ѝ, всеки ден в църквата „Света Параскева“ се раздават безплатна топла супа и чай, а благотворителните кампании за подкрепа на нуждаещите се ще продължат и през зимата.

За първи път тази година в България се провежда теренно проучване за определяне на точния брой на бездомниците в цялата страна. Изследването се състоя между 20 и 26 октомври, а окончателните анализи и подробни данни за броя и профила на хората без дом ще бъдат публикувани в началото на новата година. В същото време, въпреки че проблемът в София не е толкова значим, колкото в някои други европейски градове, отговорните институции призовават обществото и дарителите към подкрепа за помощ на бездомните през зимата.

В училищата в германската провинция Тюрингия се наблюдава тревожно увеличение на крайнодесни и расистки инциденти през последните десет години. Данни от Министерството на образованието сочат, че докато през 2014 г. са регистрирани 46 такива случая, през 2024 г. броят им вече достига 120, като тенденцията се ускорява през последните години. Очаква се темпът да се запази и през първата половина на 2025 година според предварителната статистика.

Информацията стана публична след запитване от депутатката Катерина Кьониг-Пройс от партията Левите. От министерството уточняват, че всички случаи на крайнодесен и антиконституционен характер се съобщават не само на институцията, но и на полицията, а доказателствата се съхраняват по надлежен ред. Особено засилено присъствието на екстремистки символи и използването на противозаконни знаци, като свастики, в сградите на учебните заведения.

Сред най-фрапиращите случаи за 2024 г. се открояват графити със свастики и три физически нападения, отчетени в районите Ерфурт, Айзенберг и Нойхаус ам Ренвег. В отговор на нарастващата опасност властите увеличават превантивните мерки, в тясно сътрудничество с мемориални институции и музеи, като се организират и извънкласни обучения за учениците с цел ранно предотвратяване на радикализация. Експертите отбелязват, че политически мотивираните престъпления се увеличават особено чувствително през изборни години.

По нареждане на Върховния прокурор Константинос Цавелас в Гърция е започнало спешно предварително разследване във връзка с констатирани случаи на шарка по дребния рогат добитък. Основната цел на разследването е да се установи дали са били спазени всички мерки за предотвратяване на разпространението на болестта и дали е имало други нарушения на закона.

През следващите дни прокурори ще проверят лица и институции в девет региона на страната, сред които Лариса, Тракия, Солун, Западна Македония, Ламия, Западна Централна Гърция, Северно Егейско море, Нафплион и Егейските острови. Разследват се твърдения за неспазване на биосигурността, необявяване на починали животни, незаконен транспорт на добитък, както и внос и употреба на нерегламентирани ваксини от трети страни, въпреки наложените ограничения.

В досието по проверката е включен и официален доклад на министъра на земеделието и храните. В него се посочват също съмнения за изказвания от страна на политици и представители на фермерски организации, които подтикват към неспазване на биосигурността или използване на неразрешени ваксини. Разследването е определено като критично важно както за общественото здраве, така и за сигурността на животновъдния сектор.

Национална анкета на името на КНСБ, проведена от агенция „Мяра“ сред 804 пълнолетни между 30 октомври и 7 ноември, сочи, че огромна част от българите не усещат ефект от годишните увеличения на заплатите. Над 86% от участвалите са заявили, че повишенията тази година са недостатъчни, за да покрият нарастващите разходи за живот. Само 11% споделят, че увеличението е било достатъчно за техните нужди.

Според изследването, 54,1% подкрепят повишаването на минималната работна заплата, докато 18,9% са против, а 27% остават колебаещи се. Желанието за увеличение доминира особено сред работещите в публичния и частния сектор, както и сред безработните. Междувременно, делът на противниците е по-висок сред предприемачите и свободните професии. Всеки трети участник смята, че минималната заплата трябва да бъде изравнена с официално изчислената издръжка на живота, като проектобюджетът за 2026 г. предвижда минимална заплата около 1212 лева (620 евро) след над 12% ръст.

На въпроса с колко са се увеличили доходите им от началото на годината, над една трета посочват до 5% ръст, а над 42% – между 10% и 15%. Едва 3,4% са отчели увеличение над 20%. Според експерт от КНСБ Виолета Иванова, по-високите доходи са получили хората с и без това високи заплати, което задълбочава социалното неравенство. Иванова подчертава, че ако нископлатените работещи не бъдат приоритет при следващи увеличения, основните им потребности няма да бъдат посрещнати, докато над 86% от анкетираните вече смятат очакваните повишения за недостатъчни през 2025 г.