Blog

Съгласно новата регулация, която се очаква да влезе в сила в началото на 2026 година, всички пакети с ниска стойност, идващи от онлайн магазини като Temu и Shein, ще бъдат облагани с допълнителна такса. Решението е следствие от значителния ръст на поръчки от Китай и други страни извън Европейския съюз, което доведе до затруднения в обработката на над един милион пратки дневно на митниците.

Досега поръчките под 150 евро не подлежаха на митническо облагане, но новата мярка въвежда такса от 2 евро за всеки отделен продукт в пакетите. Предвид факта, че в средностатистическия пакет има по три продукта, крайната цена на доставката ще нарасне с около 6 евро. Мярката се въвежда и като отговор на множеството оплаквания за ниското качество на някои артикули, както и за да се намали претоварването на митници, пристанища и летища. Европейският логистичен център в Холандия играе ключова роля в разпределението на голям обем стоки към други страни от региона.

Регулаторната промяна се планира да бъде приложена едновременно и във Франция, Белгия и Люксембург, с начална дата 1 януари 2026 г., като е възможно забавяне от няколко седмици в случай на административно отлагане. Към момента законопроектът е в процес на разглеждане от Холандския държавен съвет и разчита на широка подкрепа от мнозинството в парламента. Очакванията са новата такса да намали значително броя на евтините поръчки от Китай, което ще облекчи работата на граничните служби и инфраструктурата.

България ще ускори процеса на преминаване към еврото, като от 1 януари 2026 г. всички фиксирани минимални трудови възнаграждения вече ще се определят в евро. Министерството на труда и социалната политика подготвя съответните промени в наредбите, които ще обхванат както минималните надбавки за нощен труд, така и допълнителните плащания при престой извън работното място. Например, допълнителното заплащане за нощен труд, което досега беше минимум 1 лев (около 0,51 евро), ще стане фиксирано на 0,51 евро, а минималната сума за престой ще се преобразува от 0,10 лева на 0,05 евро.

Промени ще има и в разплащанията с академичен персонал. Допълнителното възнаграждение за титлата „доктор“ ще се преизчислява от 15 лева на 7,67 евро, а за „доктор на науките“ – от 50 лева на 25,56 евро. Аналогични преобразувания ще се прилагат и при тарифите за диагностика на професионални заболявания, както и при краткосрочните договори за селскостопански работници през жътва, където сумите също ще се определят на базата на официалния курс евро-лев.

Други такси, като тези за лицензиране на социални услуги, също ще минат изцяло на евро. В първия месец след въвеждането на еврото всички плащания ще могат да се извършват както в лева, така и в евро, но след изтичане на този период разплащанията в България ще се извършват само в евро.

Холандският Сенат одобри закон, с който се удължава с още една година крайният срок за преминаване към новата пенсионна система в страната. Така, вместо досегашната дата 1 януари 2027 г., фондовете за управление на пенсии трябва да завършат прехода до 1 януари 2028 г.

Според министъра на социалните грижи и заетостта Мариел Пол, новият модел ще гарантира повече прозрачност и индивидуалност на пенсионните плащания, като същевременно доходността ще може по-лесно да се актуализира. Пол добави, че още през 2026 г. повече от половината участници ще преминат към новия модел, а удълженият срок ще осигури по-плавен и сигурен преход.

Основната промяна в системата е запазването на колективния и солидарен принцип, но с по-малък резерв. Приносите и резултатите от инвестициите ще се отразяват по-ясно върху индивидуалните права, което позволява по-добра защита на пенсиите при смяна на работни места или безработица и по-справедливо разпределение между младите и по-възрастните работещи.

Учени от Университета на Западен Сидни показаха, че мозъчната активност на хора, които работят заедно, се синхронизира в рамките на стотни от секундата. Това откритие подкрепя идеята, че дълбоките социални взаимодействия зад груповата работа имат силни отражения и на неврологично ниво.

В рамките на изследването са били създадени 24 екипа от по двама души, които е трябвало заедно да класифицират фигури на компютърен екран. В първия етап участниците обсъждат правилата, а във втория изпълняват задачата без разговор, като мозъчната им активност се записва чрез ЕЕГ с точност до милисекунди.

Резултатите показват, че до 200 милисекунди след старта на задачата всички участници имат сходна мозъчна активност, но след този момент синхронизацията се запазва само при истинските партньори. Това е доказателство, че ефективната екипна работа е свързана с конкретна невронна връзка между хората, а не просто с изпълнението на еднаква задача. Изследването е публикувано в списание PLOS Biology.

Нов доклад на Холандския кралски метеорологичен институт и Университета в Утрехт, представен на 4 декември 2025 г., сочи, че забавянето или колапсът на Атлантическия меридионален обръщащ ток (AMOC) ще има сериозни последици за климата в Европа. Изследването посочва, че тази ключова океанска циркулация определя балансирания и мек климат в северозападната част на Европа, като пренася топла вода от южната към северната част на Атлантическия океан. С глобалното затопляне обаче AMOC се забавя, което увеличава риска от по-продължителни суши, намалени валежи и по-интензивно изпаряване през летните месеци.

Според учените, ако глобалното затопляне достигне 2,9 градуса, дефицитът на годишни валежи в Нидерландия ще се увеличи с 9% спрямо 1900 г., но ако AMOC напълно се срути, това нарастване може да стигне до 34%. За Южна Европа прогнозите са още по-тревожни – там температурите ще се повишават по-бързо, периодите на суша ще зачестят и могат да продължат над шест месеца в годината, предупреждават учените. Този сценарий би довел до сериозни затруднения за земеделието, управлението на водните ресурси и производството на храни в глобален мащаб.

В заключение, експертите подчертават неотложната необходимост от предотвратяване на колапса на Атлантическия океански преносен поток. Те призовават за спешни мерки и приоритет в борбата с климатичните промени, за да се ограничат щетите върху европейския и световния климат, икономика и продоволствена сигурност.

Глобалното производство на зехтин бележи сериозен спад през последните две години, което поставя потребителите пред риска от поредно повишение на цените. Според последните данни на Международния съвет по зехтина, основни производители като Испания и Италия страдат от рекордни загуби на реколта, породени от продължителна суша, екстремни жеги и нарастващи разходи по добив и преработка. Експертите отчитат, че тези фактори сериозно ограничават предлагането на пазара.

Таргетирайки настоящия сезон, икономистът д-р Марко Ричи коментира: „Ако всички страни навлязат едновременно в период на ниско производство, това неминуемо ще тласне цените нагоре. През 2024-2025 г. се очертава търсенето да изпревари предлагането, което засилва опасенията за глобален дефицит.“ Още повече, поскъпването на енергията, разходите за опаковки и транспорта допълнително повишават крайната цена за потребителите.

Подобна криза принуждава специалистите да съветват домакинствата да се подготвят отрано, като подсигурят зехтин за няколко месеца напред, особено преди началото на зимата. Очакванията са натискът върху производството да се запази, разходите да не намалеят и цените да продължат да се покачват в близко бъдеще.

През последните пет години наемите на жилища в Атина са нараснали с внушителните 35%, като според експертите този ръст засенчва повишението на доходите на домакинствата. От третото тримесечие на 2020 г. насам средната цена на квадратен метър наема е скочила от 7,57 до 10,23 евро, което означава, че за жилище от 100 кв.м месечният наем вече възлиза на 1 023 евро вместо досегашните 757 евро.

Силното покачване на наемите се отразява негативно върху покупателната способност на гражданите, особено в квартали, които и досега се смятаха за по-достъпни. Данните сочат, че в такива райони наемите са се покачили с между 39% и 44%, като така разходите за жилище поглъщат сериозна част от семейния бюджет. Въпреки че според Eurostat през последните пет години доходите на глава от населението в Гърция са се увеличили с 22,3%, това не е достатъчно, за да компенсира поскъпването на наемите.

Въпреки въвеждането на данъчни и осигурителни облекчения от гръцкото правителство през разглеждания период, икономическият натиск върху наемателите остава висок. Наскоро въведената годишна помощ за наеми от 800 евро и новите данъчни отстъпки се оценяват като недостатъчни за справяне с жилищната криза. Експерти подчертават нуждата от засилване на социалното жилищно строителство и предлагат Атина да последва примери като Испания, която въведе годишен таван за наемите, или Виена, където почти половината жилища са със социален или нестопански статут и това позволява наемите да останат с около 30% по-ниски от пазарните.

Европейският парламент и държавите членки на ЕС постигнаха политическо споразумение относно използването на така наречените „нови геномни техники“ (NGT) в селското стопанство и хранителния сектор. Съгласието полага основите на нова регулаторна рамка, която цели улесняване на разработването на по-издръжливи, устойчиви и адаптивни видове растения чрез модерни генетични методи.

NGT включват прецизни генетични промени без въвеждане на чужди гени и се различават от класическите ГМО. С тези технологии могат да се създават култури, които използват по-малко ресурси и са по-устойчиви на суша, болести и вредители, както и, например, пшеница с намалено съдържание на глутен. Въвежда се разграничение между два вида NGT растения: едните ще бъдат третирани като традиционни след покриване на определени критерии, а другите ще останат обект на строг контрол като ГМО.

В същото време се въвеждат и ограничения – растения с резистентност към хербициди или такива, които произвеждат собствени пестициди, няма да бъдат допускани на пазара, а новите техники се забраняват в биологичното земеделие. Въпреки че Европейската комисия приветства споразумението, решението бе посрещнато с критики от страна на екологични организации и някои фермерски съюзи, които предупреждават за рискове, свързани с патентните права и влиянието на големите семенни корпорации. Новата уредба трябва официално да бъде одобрена през 2026 г., като се планира наблюдение на икономическите, екологичните и социалните ефекти по време на прилагането ѝ.

Според актуално проучване в България всяко шесто дете няма достъп до детска литература, което поставя сериозни пречки пред образователното и личностно развитие. За да се противодейства на това, Националната Мрежа за Децата стартира кампанията „Едно дете очаква магия! Стани магьосник – подари му книга!“. Инициативата има за цел да осигури книги на общо 6500 деца, включително и деца със специални потребности.

Чрез електронната платформа на кампанията всеки желаещ може да избере конкретно дете и книга, която то мечтае да притежава, и да я закупи. Закупените дарения ще бъдат доставени до избраните деца до 14 декември, като по този начин пряко се удовлетворяват конкретните желания на малките читатели.

Мария Бресничка от Националната Мрежа за Децата сподели, че кампанията е събрала множество заявки за книги от цялата страна. Тя призова гражданите да посетят сайта и да се включат, за да подкрепят четенето и образованието сред социално уязвимите деца. Целта е да се насърчи любовта към четенето и да се даде шанс на всички деца за по-равен достъп до образование.

От юли 2026 г. пенсиите в Германия ще бъдат увеличени с 3,7%. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Германската пенсионна осигурителна каса Александър Гункел, като подчерта, че промяната ще засегне около 21 милиона пенсионери и ще доведе до осезаемо подобрение в тяхното финансово състояние. При средна пенсия от 1000 евро, увеличението ще донесе допълнителни 37 евро месечно.

Очаква се инфлацията по това време да бъде около 2,1%, което означава, че ръстът на пенсиите ще надхвърли поскъпването на живота и пенсионерите ще увеличат реалната си покупателна способност. Решението за увеличението се основава на отчетеното през изминалата година 3,6-процентно нарастване на средната брутна работна заплата в страната. Миналата година пенсиите също бяха повишени – с 3,74%.

За тази година окончателният процент на увеличение ще бъде определен, след като бъдат анализирани всички данни за заплатите в Германия, а официалното обявяване на новите размери ще стане през пролетта на 2026 г. Същевременно, правителството обмисля допълнителни мерки за стабилност на пенсионната система, включително увеличаване на пенсионните вноски и създаване на комисия за по-широки реформи през 2026 г.