Blog

Според най-новите данни на Евростат България се нарежда на второ място по годишен ръст в търговията на дребно сред всички страни от Европейския съюз, като отчетеният ръст за октомври е 7,4% спрямо същия период на миналата година. Единствено Южна Кипър отбелязва по-високо повишение с 9,9%. С този резултат страната достига най-високото си ниво в сектора от юли 2025 г. насам.

За разлика от България, в еврозоната през октомври не се наблюдава значима промяна спрямо септември, когато беше отчетено слабо повишение от 0,1%. В целия ЕС търговският обем остава стабилен и не се увеличава след ръста от 0,2% през септември. Най-голям месечен напредък през октомври са постигнали Люксембург (3,6%), Естония (1,7%), Хърватия (1,4%) и Латвия (1,1%), които изпреварват България по този показател за съответния месечен период.

Интересен момент е и разпределението по продуктови сектори – разходите за храни, напитки и тютюневи изделия са се увеличили в еврозоната с 0,3% и с 0,4% в ЕС. Същевременно се отчита сходно покачване при автомобилните горива, докато търговията с нехранителни стоки бележи лек спад от 0,2%.

България продължава да се отличава с устойчива трудова заетост в контекста на европейските икономически затруднения. През октомври 2025 г. сезонно коригираното ниво на безработица у нас е обявено на 3,6%, което бележи спад спрямо същия месец на 2024 г., когато бе 4,1%. Данните сочат, че безработицата в България остава далеч под средното за Европейския съюз (6,0%) и за еврозоната (6,4%).

Според информацията на Евростат, младежката безработица в ЕС продължава да е значим проблем. В общността без работа са над 2,96 милиона млади хора под 25 години, а в еврозоната тази цифра е 2,35 милиона. Въпреки това, България успява да ограничи дела на безработните младежи до 13,3%, което отново е по-ниско от средните стойности за Европа – 15,2% в ЕС и 14,8% в еврозоната.

Разглеждайки данните по пол, Евростат отбелязва увеличение на женската безработица в ЕС до 6,3%, докато при мъжете тя остава стабилна на 5,8%. В еврозоната нивото при жените вече втори месец е 6,6%, а при мъжете леко спада до 6,1%. Всички стойности се изчисляват по методологията на Международната организация на труда, а последното тримесечно изследване за пазара на труда се очаква да бъде публикувано на 12 декември.

Въздушният трафик в Европейския съюз отбеляза значителен ръст през 2024 година, показват последните данни на Евростат. Броят на превозените пътници се е увеличил с 8,3% спрямо предходната година и е достигнал 1,1 милиарда, което е едва вторият път, когато Съюзът прескача границата от един милиард летящи пътници.

Най-голямо увеличение на броя пътници е отчетено в Унгария – със 19,2%. Чешката република и Естония също са изпреварили средното равнище със съответно 18,9% и 17,8% ръст. С по-скромен напредък се отличават държави като Швеция (1,3%), България (3,8%), Франция и Ирландия (по 4,6%), докато Белгия отчита ръст от 7,5%, над средното ниво в ЕС.

Парижкото летище Шарл де Гол бе най-натоварено с 70,3 милиона пътници, следвано от Амстердам Схипхол с 66,8 милиона и Мадрид Барахас с 66,1 милиона пътници. Брюксел Летище заема 20-а позиция с 23,6 милиона обслужени пътници. Освен това, въздушният товарен транспорт също се увеличи с 8,7% до 14,3 милиона тона, като водещ товарен аеропорт остана Франкфурт, а Лиеж продължава да затвърждава позициите си благодарение на активната търговия с Китай.

Продължаващата икономическа стагнация в Германия води до рязко увеличение на фалитите сред компаниите, като според проучване на Creditreform до края на 2025 година около 23 900 фирми се очаква да подадат иск за несъстоятелност. Този брой представлява увеличение от 8,3% спрямо предходната година и е най-високият от 2014 година насам, когато са обявени 24 100 фалита. Същевременно, темпът на нарастване на фалитите през 2025 се очаква да бъде по-нисък в сравнение със силния ръст през 2023 и 2024 година.

Общите дългове на фалиралите компании за тази година се оценяват на 57 милиарда евро, което е малко под миналогодишното ниво от 59,1 милиарда евро. Фалитите се очаква да засегнат пряко около 285 хиляди работници, а към корпоративните фалити се добавят и личните – през 2025 година се предвижда 76 300 души да подадат молба за лична несъстоятелност, което е най-високият брой от 2016 година, със 6,5% повече спрямо предходната година.

Според доклада, инвестиционните намерения на германското правителство в инфраструктурата и отбраната няма да спрат нарастването на фалитите през следващата година. Влошаващите се икономически условия, бюрокрацията, растящите цени на енергията и високите разходи затрудняват дейността на компаниите, като най-застрашени са малките и средни предприятия, страдащи от тежка задлъжнялост и затруднен достъп до кредити. Официалните данни на Федералната статистическа служба за фалитите през 2025 се очакват през март 2026 година.

Публикуването на новата Национална стратегия за сигурност на САЩ предизвика силен отзвук в столиците на Европейския съюз, като доведе до съмнения и криза на доверие между съюзниците. Европейският съвет изрази категорично несъгласие с обвиненията от страна на Вашингтон, че ЕС подкопава политическата свобода и се поддава на авторитарни тенденции. Президентът на Европейския съвет, Антониу Коща, определи опитите на САЩ да влияят върху европейските вътрешни работи като „неприемливи“ и подчерта, че американското разбиране за свобода на изразяване не може да бъде налагано в рамките на Съюза.

Германското правителство, начело с канцлера Фридрих Мерц, категорично отхвърли твърденията в американския документ. Външният министър Йохан Вадефул акцентира, че Германия остава верен съюзник в НАТО, но окачестви обвиненията към Европа като „идеологически атаки“. Говорителят на правителството Себастиан Хиле отделно подчерта, че политическата и изразителната свобода са сред фундаменталните ценности на ЕС и че Берлин не споделя всички анализи от Вашингтон, а Русия все още се възприема като основна заплаха за европейската сигурност.

Вътрешнополитическият отзвук в Германия също е бурен, като представители на управляващи и опозиционни партии остро разкритикуваха намесата на САЩ. Политици от ХДС и ГСДП изразиха несъгласие с опитите за американска намеса във вътрешните работи на Европа, докато „Зелените“ нарекоха новата стратегия на Вашингтон „изнудване“. Единствено крайнодясната „Алтернатива за Германия“ подкрепи действията на администрацията на Доналд Тръмп. На този фон председателят на Европейския съвет Коща призова за повече уважение в трансатлантическите отношения и повече отговорност от страна на Европа за собствената си сигурност.

Проучване на независима социологическа агенция, проведено между 27 ноември и 3 декември 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани, разкрива, че 71,3% от населението подкрепя продължаващите антиправителствени протести в страната. Само 21,4% заявяват, че са против протестите, а 7,3% остават колебаещи се. Данните показват съществено увеличение на обществената подкрепа в сравнение с предходни месеци.

Според резултатите, подкрепата за протестите не се ограничава единствено до избирателите на опозицията, като тя е силно изразена и сред гражданите, които не участват активно в избори. За сметка на това, привържениците на управляващите партии демонстрират много по-слаба подкрепа към протестните действия. Тази тенденция подчертава разширяващото се обществено недоволство спрямо правителството.

Анкетата отчита и сериозен ръст в призивите за оставка и предсрочни избори. Докато през пролетта около 40% от избирателите са били против правителствена оставка, днес почти половината от населението (49,8%) настоява за такава. Подобна динамика се наблюдава и относно предсрочните избори – процентът на противниците спада до 35,8%, а тези, които искат нови избори, вече достигат 48%. Според анализаторите това е сигнал за сериозна ерозия в доверието към настоящата власт и постепенна нагласа в обществото към политическа промяна.

България е една от най-тежко засегнатите държави от горски пожари в Европейския съюз през 2024 година, показва най-новият доклад на Съвместния изследователски център (JRC) към ЕК. Експертите отбелязват, че сезоните на пожарите стават все по-дълги и по-интензивни, като броят и мащабът на горските пожари в цяла Европа продължава да нараства.

Общата площ на засегнатите гори през 2024 година достига 383 317 хектара на целия континент. Въпреки че това е по-малко спрямо 500 000 хектара през 2023 година, броят на пожарите скача до 8 343, което е четири пъти над средното за последните 17 години. Като причина за лекото понижение на изпепелената площ специалистите сочат необичайните валежи през пролетта и лятото в средиземноморските страни.

България, заедно с Гърция, Италия, Португалия и Испания, формира първите места в класацията с общо 334 940 хектара изпепелени гори. Данните на Европейската информационна система за горски пожари предупреждават, че през 2025 се очакват нови рекорди на сериозни пожари, което може да направи годината най-тежката от 2006 насам. Докладът подчертава нуждата от спешно подобрение на стратегиите за предотвратяване и управление на пожарите, тъй като южните и източните части на Европа остават силно уязвими.

Доклад на Health Metrics, представен от здравния икономист Аркади Шарков под заглавие „Цената на бездействието“, изтъква сериозните последици от недостатъчните публични инвестиции в българското здравеопазване. Според анализа, при настоящите 8% здравни осигуровки, загубите за България могат да надхвърлят 50 милиарда лева до 2040 година. Причините са не само в преките пропуснати ползи, но и в косвени щети като намалена производителност и повишена смъртност, породени от недофинансирането.

Данните посочват, че България отделя само 5% от БВП за публични здравни разходи, което е значително под средното за Европейския съюз ниво от 8%. Комбинираният ефект от застаряващо население и високо разпространение на хронични заболявания увеличава натиска върху системата. В резултат на това болестите често се диагностицират късно, което води до повече хоспитализации и намалена работоспособност; само загубите от отчетените DALY (години загубени поради инвалидност) може да надхвърлят 4,5 милиарда лева до средата на века.

Ниското ниво на осигуровки води до големи разходи от джоба на гражданите – над 7 милиарда лева годишно, което е няколко пъти повече от разходите в по-добре финансирани страни. Експертите препоръчват увеличаване на здравните вноски до 10% като ключова мярка за осигуряване на стабилност и развитие на системата. Това ще позволи по-силно финансиране на здравната каса, модернизация на болничната инфраструктура и запазване на медицинския персонал, а всеки лев инвестиция ще носи тройна възвръщаемост за обществото чрез по-добро здраве и по-висока продуктивност.

Публикуваният от Федералната криминална служба на Германия (BKA) доклад за 2024 г. показва, че случаите на насилие срещу жени са достигнали обезпокоителни нива. Според документа, за изминалата година около 266 хиляди души са станали жертва на домашно насилие — с близо 10 хиляди повече спрямо година по-рано. Огромното мнозинство страдащи са жени и момичета, като само през 2024 г. са убити 308 жени и момичета, а в над две трети от случаите извършителите са били непосредствено близки до жертвата.

Докладът отчита нарастване не само на физическата агресия, но и на други форми на насилие, включително дигитално насилие и трафик на хора. Данните сочат, че през 2024 г. са регистрирани 53 451 жени жертви на сексуални престъпления, а престъпленията, свързани с омраза на полова основа, са нараснали с 73%. Официалните власти, в лицето на вътрешния министър Александър Добринд и министъра на семейството Карин Приен, признават, че съществуващите мерки са недостатъчни и обещават разширяване на подкрепата и въвеждане на нови инструменти като електронни гривни и ограничителни мерки срещу извършителите.

Увеличава се също и нуждата от места в кризисните центрове за жени, като социалните организации алармират за липса на достатъчен капацитет. Федералното правителство вече прие нов закон, гарантиращ право на настаняване за всяка жена от 2032 г., а в краткосрочен план се планира допълнително финансиране за този сектор. Жени и близки, които са станали жертва на насилие, могат денонощно да потърсят помощ на безплатния национален телефон 116 016.

Нов анализ на University College London (UCL), основан на сателитни данни от 2002 до 2024 година, показва значително намаление на подземните води, езерата, реките и почвената влажност в южните и централните части на Европа. Докато северът и северозападът на континента отчитат повишена влажност, в юг и югоизток продължава да се засилва опасността от суша, а изтощаването на сладководните източници приема критични размери. От UCL изтъкват, че дори по-устойчивите запаси от подземни води се понижават с неочаквана скорост.

Данните сочат, че въпреки общия спад на водните добиви в Европа, употребата на подземни води се е увеличила с около 6% за последните години. По последна информация от 2022 г., 62% от питейната вода и около една трета от напояването в земеделието на ЕС разчитат именно на тези подземни източници. Учени предупреждават, че ситуацията е несъстоятелна в дългосрочен план, особено при зачестяващи екстремни климатични явления, като поройни летни дъждове, които не позволяват ефективно попълване на водния баланс.

В същото време Европейската комисия полага усилия с новата стратегия за водна устойчивост, но напредъкът се определя като бавен от експертите. Препоръчва се ускорено подобряване на инфраструктурата, намаляване на загубите в снабдителната мрежа и стимулиране на повторна употреба и водоспестяващи технологии. Заплахата от суша вече достига и извън Европа – проблеми се наблюдават в Близкия изток, Южна Азия и Северна Америка, а според властите в Иран столицата Техеран е регистрирала критични водни нива, приближавайки се към сценарии за принудителна евакуация.