Blog

Европейската комисия официално обяви, че България ще се присъедини към еврозоната от 1 януари, след като са изпълнени всички необходими критерии и са приети съответните решения. Говорителят на Комисията Балаш Ужвари заяви, че процесът върви по план и всички основни условия вече са покрити, което гарантира въвеждането на еврото като официална валута в началото на следващата година.

На зададени въпроси относно политическата нестабилност в страната, включително оставката на правителството и искането на партия „Възраждане“ за отлагане с една година, говорителят подчерта, че приетите решения остават валидни и процесът ще протече по предварително установения план. Ръководителят на пресслужбата на Комисията Паула Пиньо също потвърди стабилността на приетите решения.

Това развитие идва непосредствено след като Народното събрание прие оставката на правителството, а в Евросъда все още се очакват решения по две дела, свързани с прехода към еврото. В същото време стана ясно, че партия „Възраждане“ ще внесе официално предложение в парламента за отлагане на евровъвеждането, но Европейската комисия е категорична, че плановете няма да се променят.

Европейският парламент одобри нов закон за безопасността на играчките, който въвежда по-строги правила за химичния, физическия и електрическия контрол на тези продукти. Законът беше предизвикан от нарасналото използване на дигитални функции в играчките и увеличения обем на онлайн продажбите. Всяка година Европейският съюз внася играчки на стойност милиарди евро, като основният източник остава Китай.

С новия регламент забраната за вредни вещества в играчките се разширява и включва PFAS, хормонални разрушители и други химикали с вредно въздействие върху кожата, органите или дихателната система. Вече ще се изисква производителите да провеждат по-обширни тестове за химическа, механична, електрическа безопасност, както и за огнеустойчивост, хигиена и радиоактивност. За дигиталните играчки ще трябва да се гарантира, че няма да увреждат психическото здраве на децата.

Сред най-важните нововъведения е задължителният за всички играчки дигитален паспорт за безопасност (DPP), който ще позволява проследяване и документиране на съответствието с всички правила. Това ще улесни контрола и ще даде възможност на потребителите чрез QR код бързо да получават информация за безопасността на продукта. Според Евро парламента мерките идват в момент, когато 80% от играчките, внесени в ЕС през 2023 г., са произведени в Китай, а онлайн пазаруването нараства постоянно.

Германският парламент одобри с 323 срещу 272 гласа нов закон, въвеждащ доброволна военна служба за младежи на 18 години, който ще влезе в сила през януари 2026 г. Всички 18-годишни в страната ще получават анкета, в която да заявят дали желаят да се присъединят към въоръжените сили. Според новия регламент, военната проверка е задължителна за мъжете, докато жените могат да участват в анкетата по желание.

Законодателната промяна се определя като ключова стъпка в политиката за сигурност и отбрана на Германия, свързвана с амбициите на канцлера Фридрих Мерц да изгради най-силната армия в Европа на фона на войната в Украйна. Министерството на отбраната планира да набира около 20 хиляди доброволци годишно, а при недостатъчен интерес може да се премине към задължителна военна служба. Новите условия предвиждат и онлайн регистрация, като младите ще имат достъп до допълнителни привилегии като безплатна шофьорска книжка и високи заплати.

Мерките обаче предизвикаха напрежение сред учениците – стотици млади хора обявиха, че ще протестират в почти 90 града в Германия, заявявайки нежеланието си „да прекарат половин година заключени в казарми“. Въпреки че анкета сочи подкрепа от 54% за задължителната военна служба, най-висок е делът на одобрението сред хора над 60 години. Освен това решението на Германия предизвика дебати за подобни промени и в страни като Франция и Дания, докато германските власти подчертават нуждата от засилена отбрана пред потенциална опасност за НАТО до 2030 г.

Европейската комисия е подала иск пред Съда на Европейския съюз срещу България, Литва, Португалия и Швеция поради неспазване на задълженията им за намаляване на вредните емисии във въздуха. Според Комисията, тези страни са нарушили изискването да актуализират националните си програми за контрол и намаляване на емисиите за периода 2020-2029 година, което е необходимо според законодателството на ЕС.

Конкретно, България, Португалия и Швеция не са постигнали достатъчно намаляване на амонячните емисии, докато Литва е допуснала неизпълнение относно азотните оксиди и нелетливите органични съединения. Директивата на ЕС изисква всяка държава членка ежегодно да спазва определени лимити за пет основни замърсителя и да обновява националните си политики и мерки за чист въздух.

Данните на Комисията показват, че въздушното замърсяване струва на икономиката и здравето в ЕС между 330 и 940 милиарда евро годишно, включително загуби от отсъствия от работа, медицински разходи и щети на инфраструктурата. Същевременно, прилагането на мерки за подобряване на качеството на въздуха струва значително по-малко – между 70 и 80 милиарда евро на година. Европейската комисия подчертава, че пълното спазване на директивата от всички държави членки е ключово за постигане на по-чиста и по-здравословна околна среда.

Над 16,2% от населението на Европейския съюз – или повече от 72 милиона души – са изложени на риск от бедност или социално изключване през 2024 година, според данни на Евростат. Това се равнява на хората, живеещи в Италия, Гърция и Хърватия взети заедно. Стремежът да се намали броят на бедните с 15 милиона души до 2030 година, както предвижда ЕС и ООН, изглежда все по-трудно постижим в настоящата социално-икономическа ситуация.

Прагът на бедност варира значително в различните страни, като в България минималният месечен доход е 391 евро, докато в Люксембург достига 2 540 евро. Средно за ЕС границата на бедността през 2024 година е определена на 1 079 евро на месец. В крупни западноевропейски държави като Германия, Франция и Италия този праг е в близост или малко над средното за съюза, докато в Източна Европа границите остават доста по-ниски.

Според експертите разликите между отделните държави се дължат на различното икономическо развитие, производствената структура и дела на високотехнологичните сектори в икономиката. Докато по-богати държави успяват да гарантират по-висок стандарт на живот и по-високи доходи, нискодоходните страни остават уязвими. Укрепването на социалните политики и тяхното ефективно прилагане са ключови за справянето с бедността и социалното изключване в целия Европейски съюз.

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) съобщава за рязко увеличение на грипните случаи с началото на зимата. Тази година сезонът е стартирал почти месец по-рано от обичайното, като причината е нов грипен вариант, който не се покрива от наличните ваксини. Това повишава риска от заболяване, особено сред уязвимите групи.

Според специалистите, въпреки че новият вариант не води до по-тежки симптоми, опасността за хора над 65 години, бременни и хронично болни остава значителна. Експертите настоятелно препоръчват именно тези групи да се ваксинират възможно най-скоро, за да се избегнат усложнения през зимните месеци.

Медицинските власти предупреждават за по-голямо натоварване на болници и социални заведения и подчертават важността на хигиената, носенето на маски и проветряването на помещенията. Симптомите на грипа включват висока температура, главоболие, мускулни болки и силна отпадналост. Хората с подобни оплаквания се съветват да спазват лична хигиена и по възможност да избягват претъпкани места.

Европейската комисия подготвя обширен пакет от дигитални реформи, които предвиждат промени в правилата за събиране на съгласие при бисквитки и намаляване на бюрокрацията за малките технологични компании. Комисията предлага в някои случаи да не се изисква вече потребителско съгласие за технически необходими или безвредни бисквитки, а в бъдеще настройките да могат да се съхраняват директно в браузъра. Освен това се обсъжда смекчаване на част от действащите изисквания в областта на защитата на данните и изкуствения интелект.

Промените целят да насърчат иновациите и да намалят натоварването върху по-малките фирми в сектора. Еврокомисията посочва, че настоящата уредба създава административни трудности и възпрепятства конкуренцията, особено за по-малки играчи на пазара. Една от конкретните идеи е удължаване на преходния период за актовете в областта на изкуствения интелект до края на 2027 г., както и облекчаване на задълженията за докладване за компании, разработващи такива технологии.

Въпреки това, предложенията се сблъскват с критики както от организациите за защита на човешките права и потребителите, така и от някои евродепутати, които предупреждават, че новите правила може да отстъпят пред интересите на големите технологични компании. Решението по пакета предстои да бъде взето от държавите членки на ЕС и Европейския парламент.

Суат Безенг, президент на базираната в Белгия Aktif Media и известен журналист и писател, съобщи, че окончателно прекратява активната си журналистическа кариера. Безенг обяви решението си пред обществеността с думите, че повече няма да пише или споделя по никакви актуални теми. Той подчерта, че е носил голяма отговорност пред читателите си през годините, но вече не е в състояние да я поеме заради продължителния стрес.

„Вече няма да се връщам. За втори и последен път напускам журналистиката. Няма да пиша или да коментирам каквато и да е тема повече,“ заяви Безенг в официалната си позиция. Той изрази благодарност към всички, които са следили неговата работа през годините и подчерта, че взетото решение е лично, продиктувано от необходимостта да запази психическото си здраве.

Новината за оттеглянето на Суат Безенг беше посрещната с тъга от неговите колеги и широка читателска аудитория. Мнозина изразиха съжаление, че обществеността ще се лиши от гледната точка и професионализма на един от най-разпознаваемите журналисти в чужбина.

Страните членки на Европейския съюз се споразумяха да прекратят целия внос на природен газ и петрол от Русия до края на септември 2027 година. Решението беше взето след преговори между представители на държавите в ЕС и Европейския парламент, като целта е да се намалят приходите на Москва, използвани за финансиране на войната срещу Украйна. Като основен аргумент се изтъква и засилената несигурност около руските енергийни доставки, както и постоянният ръст на цените на енергията.

Съгласно новото споразумение, до края на 2026 година ще спре и вносът на втечнен природен газ (LNG) от Русия, който досега беше алтернатива на тръбния газ. След 2027 година ще бъде забранен достъпът на руски газ през газопроводите в Европа, с което се планира пълно елиминиране на руските доставки. Паралелно с това се въвеждат по-строги правила за сертификати и контрол върху вносителите, за да се проследят напълно енергийните потоци.

Европейският съюз в момента покрива около 13% от нуждите си от природен газ с доставки от Русия, които възлизат на близо 35 милиарда кубични метра годишно. Новите мерки имат за цел тази зависимост да бъде сведена до нула, а планът за петрол ще бъде разработен и приложен през следващата година. От руската страна предупреждават, че ЕС ще се сблъска с по-високи цени и загуба на конкурентоспособност, докато експертите подчертават, че Европа ще ускори прехода към собствено и възобновяемо енергийно производство.

Глобите за пътни нарушения, които не се плащат навреме, могат да нараснат драстично в кратък срок. Например, при забавяне на плащане с осем седмици първоначална глоба от 300 евро нараства с 50% и достига 450 евро, а след повторно неплащане сумата отново се удвоява и става 900 евро. Тези скокове са залегнали в закона и държавата не е ограничена от допълнителни такси до 15% както частните компании.

Някои експерти и политици поставят под съмнение доколко тези увеличения са справедливи и пропорционални. Според експерта по дългове Надя Юнгман трябва да се обсъди дали държавата може да прилага по-високи такси в сравнение с частните кредитори, за които има ясно законово ограничение. Бившият ръководител на Централното бюро за събиране на глоби CJIB също призова за по-ниски увеличения, а други юристи посочват, че тежките финансови санкции затрудняват допълнително хората с финансови проблеми.

Въпреки това, приходите от тези по-високи глоби са значителна част от бюджета на Министерството на правосъдието, като само миналогодишното увеличение е донесло 135 милиона евро повече. В последните години CJIB предлага улеснения като разсрочване или временно отлагане на плащания за хора в затруднение, но за да се възползват от тях, длъжниците трябва сами да подадат молба. Експертите настояват, че крайните правила са въпрос на политически избор, а не на институционална самостоятелност.