Blog

Националната асоциация на оптиците в България алармира, че всеки пети шофьор у нас управлява автомобила си с невидима зрителна недостатъчност. Това стана ясно от национална кампания, провела през юни скрининг на 602 шофьори в 23 града, като резултатите са обезпокоителни. Само 19% от водачите са с перфектно зрение, докато при 65% е установен астигматизъм, който създава опасности най-вече при нощно шофиране.

Експертите подчертават, че над 90% от информацията, която получава шофьорът, е визуална, а при зрително нарушение той се нуждае от около 75 метра допълнителна реакция при скорост от 90 км/ч спрямо видимо опасност. Интересен е фактът, че 52,5% от анкетираните не смятат, че имат проблем с виждането, въпреки че обективните тестове показват, че реално този дял достига 71,8%. Проучването сочи, че една трета от пътните инциденти се дължат именно на лошо зрение, включително и при водачи с над 15 години опит, които често не забелязват намаляването му с възрастта.

В момента в България очните прегледи за шофьорите са задължителни на всеки 10 години по време на подновяване на свидетелството. Експерти настояват този срок да бъде максимално съкратен поне на пет години, за да се намали рискът от инциденти. Те призовават и за по-добро информиране на водачите относно негативното влияние на екрани, слънчеви очила и затъмнени стъкла, докато за скутеристи и велосипедисти до момента не се изисква никаква проверка на зрението.

Европейският съюз е изправен пред сериозно застаряване на селскостопанското си население, като средната възраст на фермерите вече достига 57 години във всички държави членки. За да обърне тази тенденция, Европейската комисия предприема конкретни стъпки, насочени към привличане и задържане на млади хора в земеделието. Новата стратегия предвижда държавите членки да заделят минимум 6% от аграрните си фондове за подкрепа на фермери под 40-годишна възраст, в сравнение с досегашния дял от около 3%.

По този начин младите земеделци ще получат по-лесен достъп до финансиране, като ще могат да разчитат на данъчни облекчения и директна финансова подкрепа до 300 000 евро за покупка на нови стопанства. Европейската комисия подчертава, че насърчаването на междугенерационната смяна е от решаващо значение за жизнеността на селските региони и за гарантирането на хранителния суверенитет на Европа. „Подкрепата за младите фермери означава да осигурим устойчиво, иновативно и дигитално бъдеще за европейското земеделие,“ се посочва в изявление на институцията.

От 2032 г. нататък, земеделци, които са навлезли в пенсионна възраст и получават пенсия, вече няма да могат да се възползват от директни европейски субсидии. Мярката има за цел да насърчи по-бързото обновяване в сектора. Наред с това се въвеждат програми за обмен по подобие на „Еразъм“ за студенти и млади фермери, които ще им дадат възможност да развиват знания и опит в различни селскостопански предприятия из цяла Европа.

Европейският парламент прие тази седмица нова директива, въвеждаща съществени промени в шофьорските книжки за целия Европейски съюз. Според новите правила, шофьорските книжки ще бъдат валидни максимум 15 години, като за водачите над 65 години срокът ще е още по-кратък и ще се изискват редовни медицински прегледи.

Основната цел на реформата е да бъдат намалени жертвите на пътя в рамките на ЕС. Само през 2024 г. близо 20 000 души са загинали в пътни инциденти в Европа. Въвеждат се по-строги здравни проверки както при получаването, така и при подновяването на книжката, като основен фокус ще бъдат зрението и сърдечно-съдовото здраве. Държавите членки ще могат да заменят медицинските прегледи с попълване на специален декларативен формуляр.

Специално за водачите над 65-годишна възраст валидността на шофьорските книжки може да се намали още повече, а за тях се предвиждат и допълнителни периодични здравни прегледи и обучения при нужда. Нови изисквания ще се въведат и за изпитите по кормуване, с акцент върху безопасността на пешеходците и колоездачите, както и за рисковете от използване на мобилни телефони зад волана. Държавите членки разполагат с три години за въвеждане на новите правила и още една година за пълното им прилагане.

Птичи грип се разраства с бързи темпове в различни федерални провинции на Германия, оказвайки сериозен натиск върху сектора за отглеждане на домашни птици. Представителите на индустрията настояват властите спешно да приложат ефективни мерки срещу увеличаващите се инфекции и предупреждават за потенциални затруднения в снабдяването с яйца и пилешко месо. Председателят на Централния съюз по птицевъдство в Германия, Ханс-Петер Голдник, подчерта нуждата от ясна стратегия за ваксинация и координирани регулации в рамките на Европейския съюз и международната търговия.

По данни на Федералното министерство на земеделието през последните две седмици се наблюдава значителен ръст на случаите, а рискът от заразата се определя като ‘висок’ от Института Фридрих-Льофлер. До момента, в провинции като Хесен и Баден-Вюртемберг, са унищожени стотици хиляди птици, а въведените ограничения върху вноса увеличават натиска върху сектора. Местните управници предупреждават за възможни смущения във веригите на доставка и поскъпване на продуктите, въпреки че отговорните институции уверяват, че основните доставки засега са осигурени.

С наближаването на коледните празници, към този момент няма непосредствен риск за традиционните ястия с гъска, но при продължаване на епидемията се очакват логистични затруднения. Голям брой ферми и семейства се изправят пред риск от сериозни икономически загуби. Макар Институтът Фридрих-Льофлер да оценява опасността за хората като ниска, е съобщено, че подобен вирус наскоро е причинил смъртта на двама души.

14-годишната Сенна, жителка на холандския град Алфен ан ден Рейн, е в неизвестност от сряда, 22 октомври. Последно тя е видяна на Маасбулеварда в Ротердам и оттогава няма информация за нейното местонахождение. Изчезването й предизвика безпокойство сред близки, приятели и местната общност.

Полицията е започнала издирване, като е разпространила описание на момичето: Сенна е със светла кожа, тъмнокафява коса, кафяви очи, с височина около 1,60 м и слабо телосложение. Снимката и името й са публикувани с надежда някой да я разпознае или да има информация за нея.

Властите апелират всички, които са видели Сенна след 22 октомври или знаят къде се намира, незабавно да се свържат с полицията. Призивът е насочен към широката общественост с молба новината да бъде споделяна, за да достигне до повече хора и увеличи шансовете момичето да бъде открито.

На 26 октомври 2025 г., неделя, в страните от Европа започва зимното часово време. През нощта срещу неделя, в 03:00 часа местно време, часовниците ще бъдат върнати един час назад – до 02:00 часа. Това ще позволи на европейците да спят с един час повече и символично ще отбележи началото на зимния период.

Зимното часово време се въвежда от десетилетия с цел по-ефективно използване на дневната светлина и пестене на енергия. Въпреки че според решенията на ЕС има дискусии за неговото премахване, промяната на стрелките остава валидна и тази година. Следващият преход към лятно часово време ще бъде на 30 март 2026 година.

За разлика от повечето европейски държави, България ще продължи със сегашната си система и няма да променя часовника. Страната следва принципа на фиксираното астрономическо време и затова жителите ѝ няма да се наложи да правят никакви корекции на 26 октомври.

Министърът на вътрешните работи на България Даниел Митов заяви, че страната ще продължи приноса си към общата сигурност на Европейския съюз като пълноправен член на Шенгенското пространство. В изказването си при откриването на международната конференция „България в Шенген“, Митов подчерта, че от 2007 г. досега България преминава през обстойни проверки и успешно прилага всички технически критерии на ЕС.

Той отбеляза, че управлението на границите е модернизирано, а при контрола на мигрантския поток се спазват високи стандарти. „Днес България е пълноправен член на Шенген и играе активна роля за сигурността на външните граници на Европа“, изтъкна вътрешният министър.

Конференцията бе организирана по повод 40-ата годишнина от Шенгенското споразумение, с участието на представители на институциите на ЕС, съседни държави, агенции по сигурността и неправителствени организации. В панелите участниците обсъдиха дигитализацията на системите за сигурност, използването на изкуствен интелект и съвместните действия срещу трансграничната престъпност. Събитието бе реализирано с подкрепата на Механизма за управление на границите и визовата политика на Европейската комисия за периода 2021-2027 година.

Производителите на мед в България изпитват нарастващи затруднения при кандидатстване и достъп до финансиране и подкрепа, сочат данни на Националния пчеларски съюз. Въвеждането на нови условия по мярката „Популяризиране, информиране и маркетинг“ и непрозрачността при процедурите са основните причини, поради които пчеларите не се възползват достатъчно от средства по Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. За 2025 г. държавата е предвидила изплащане на едва 19 591 лева, което представлява по-малко от 1% от предвидения бюджет за сектора.

За сравнение, в страни като Германия и Словения подкрепата на пчеларите се осъществява главно чрез консоциумни и кооперативни модели, които улесняват достъпа до финансиране. У нас обаче, кратките срокове за кандидатстване, сложните условия и липсата на достатъчно информация допълнително демотивират производителите на мед. Според бранша, въпреки стратегическото значение на сектора, пчеларството остава сред най-слабо подпомаганите земеделски дейности в страната.

Въпреки отделения значителен бюджет за опазване на естественото опрашване, експертите изчисляват, че за 2023 и 2024 г. едва 3% от общо 24 милиона евро са били използвани. Националният пчеларски съюз предупреждава, че ако тази тенденция се запази, финансовата подкрепа и през 2025 г. няма да има реален ефект. Междувременно производителите настояват за засилен контрол върху вноса на пчелен мед от страни извън ЕС, особено през граничния пункт Капитан Андреево, както и за признаване на гръцката граница като „рискова зона“. Успоредно с това се отчита спад в добивите и ръст на цените, което поставя под угрозата поминъка на хиляди български семейства.

В петък, 24 октомври, в цяла България е издаден жълт код заради очаквани обилни валежи. По информация на властите, още тази нощ в западните райони облачността ще се увеличи, а дъждът ще започне рано сутринта. В северните части на планините се очаква умерен вятър, докато в южните и югозападните посоки ще бъде по-силен. Минималните температури ще варират от 10 до 15 градуса, а в София ще са около 10 градуса.

В събота времето ще остане предимно облачно, като валежите ще се разпространят от запад на изток. Следобед и най-късно по югоизточните райони дъждът ще спре, а облаците ще се разкъсат. Вятърът ще е умерен от запад и северозапад, като най-силни пориви са вероятни в Дунавската равнина и Горнотракийската низина. Максималните температури ще бъдат между 19 и 24 градуса, а в София около 19 градуса.

В планините времето ще е облачно и дъждовно, като над 2200 метра се очакват валежи от сняг. Вятърът ще е силен и бурен от запад и югозапад, с временно усилващи се пориви. На 1200 метра максималната температура ще достигне 12 градуса, а на 2000 метра ще е около 5 градуса. По Черноморието ще се наблюдава увеличение на облачността, а следобед и валежи, които ще спрат вечерта в северните райони. Вятърът ще се усилва от запад и северозапад, морската вода ще е между 17 и 19 градуса с вълнение от 1-2 бала.

Енергийните цени в Европейския съюз остават на критични нива, което застрашава конкурентоспособността на индустрията и намалява благосъстоянието на домакинствата. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви пред Европейския парламент в Страсбург, че основните причини са дългогодишната зависимост на Европа от внос на изкопаеми горива и глобалните енергийни сътресения. Според нея, само общи действия на европейско и национално ниво могат да гарантират устойчивост и стабилност на достъпните цени на енергията.

Фон дер Лайен посочи, че решението е в увеличаване на производството на нисковъглеродни и местни енергийни източници като слънчева, вятърна, хидро, геотермална и ядрена енергия. Освен зависимостта от внос на горива, тя обърна внимание и на допълнителни фактори за увеличението на цените – остарялата инфраструктура и високите данъци, които според данните на Комисията формират почти половината от разходите на домакинствата и над една трета от тези на бизнеса. Фон дер Лайен предупреди, че индустрията и потребителите вече са изправени пред непосилно данъчно бреме, особено при електроенергията.

В отговор на ситуациината, Европейската комисия подготвя нови инициативи за модернизация и по-добро свързване на европейските електростопански мрежи, като част от политиката за кохезионни инвестиции в енергийната инфраструктура. Въпреки това председателят на Комисията призна, че Европа не може напълно да се откаже от газ и петрол в краткосрочен план, но подчерта, че тези енергоносители не трябва да се превръщат в източник на конкурентно предимство, което да вреди на индустрията, потребителите и околната среда. „Нашата индустрия и домакинства не могат да чакат повече, те се нуждаят от достъпна енергия още сега,“ заяви фон дер Лайен.