Автор: admin

Въпреки признаците за икономическо възстановяване през последните години, домакинствата в Гърция остават далеч от средното европейско равнище по покупателна способност. По последни данни на Евростат за 2024 г., гръцкото население разполага с купувателна сила, която е с 30% под средното за Европейския съюз, поставяйки страната на предпоследно място в блока – непосредствено над България. Експертите посочват, че дори при поддържане на текущите темпове на икономически растеж, приближаването към европейските стандарти ще отнеме не по-малко от 10–15 години.

Анализите показват, че макар доходите в страната да са се увеличили леко след дългата финансова криза, високите данъчни тежести и инфлационният натиск продължават да изяждат голяма част от ползите за обикновените граждани. Разходите за храна, например, растат по-бързо от средното за ЕС, а непреките данъци като ДДС пораждат диспропорционално бреме върху ниско- и среднодоходните групи. Слабата производителност също остава пречка пред по-бързото нарастване на заплатите и доближаването до европейските стандарти на живот.

Въпреки тези предизвикателства, очакванията за икономически растеж в Гърция са сравнително оптимистични – правителството прогнозира 2,4% растеж за 2026 година, докато европейските институции са малко по-предпазливи с оценки около 2%. Специалистите подчертават, че за трайно доближаване до средното за ЕС, е необходимо икономиката да заложи на по-висока производителност и иновации, както и да продължи с реформи, насочени към намаляване на данъчната тежест.

По предварителни данни на Българската народна банка, преките чуждестранни инвестиции в страната през януари-август 2025 намаляват с 10,9% на годишна база. За осеммесечния период инвестициите възлизат на 1,537 млрд. евро при 1,725 млрд. евро през същото време на миналата година, а относителният им дял спрямо прогнозния БВП спада до 1,4% от 1,7% година по-рано. Само през август нетният приток на чужди инвестиции достига 361,8 млн. евро, което е значително по-ниско спрямо 533,6 млн. евро за август 2024.

БНБ уточнява, че публикуваните числа са предварителни и подлежат на актуализация. В същия период обаче капиталовите вливания към български компании от чуждестранни инвеститори се увеличават до 227,8 млн. евро, докато преди година те бяха отрицателни (минус 32,2 млн. евро). Реинвестираните печалби от чуждестранни инвеститори също бележат ръст – до 2,369 млрд. евро спрямо 1,874 млрд. евро година по-рано. За разлика от капиталовите вложения, инвестициите в недвижими имоти са с отрицателна нетна стойност от 12,1 млн. евро (при 5,5 млн. евро нетен отлив преди година).

В категориите „дългови инструменти“ се наблюдава значително засилване на нетните отливи – минус 1,059 млрд. евро спрямо минус 117,2 млн. евро в аналогичния период на миналата година. Българските инвестиции в чужбина също намаляват рязко – едва 288,2 млн. евро при 690,3 млн. евро година по-рано. На този фон, Българската инвестиционна агенция и Министерството на иновациите пускат нова онлайн платформа, която да улесни инвеститорите при търсене на подходящи имоти, оборудване и услуги, като същевременно насърчава сътрудничеството между бизнес и академичните среди.

Сингапур отново оглави класацията за най-силен паспорт в света според публикуваните данни на Henley Passport Index за 2025 година. Гражданите на страната получават достъп без виза или с виза при пристигане в 193 държави по света, запазвайки позицията си на лидер в глобалната мобилност.

Япония и Южна Корея делят второто място със 192 страни, следвани от редица европейски държави като Германия, Италия, Испания, Франция, Дания, Финландия и Ирландия, които са на трето място с достъп до 191 държави. Гърция продължава да заема пета позиция заедно с Нова Зеландия и Швейцария, осигурявайки на гражданите си влизане без виза или с виза на граница в 187 страни.

Паспортът на Съединените щати бележи нов спад и заема десето място, докато Обединеното кралство пада на шеста позиция. В дъното на класацията остава Афганистан, чиито граждани могат да пътуват само до 25 страни без предварително издадена виза. Индексът се базира на данни от Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) и се фокусира върху броя държави с безвизов достъп за всяко гражданство.

Според бюджетните документи за 2026 г. на Фламандския регион, разходите по лихви и свързаните такси по дълга ще надхвърлят 1,22 милиарда евро. Това представлява сериозно увеличение в сравнение със сумата от 863 милиона евро, която се очаква през 2025 г. Само за ново финансиране плащанията по лихви ще се увеличат с 373,7 милиона евро и ще достигнат 485,4 милиона евро.

Опозиционните партии разкритикуваха бързото покачване на лихвените разходи и предложиха орязване на субсидиите за неправителствени организации, които според тях не предоставят реални ползи за обществото. Правителството на Фламандския регион обяви, че е постигнато споразумение по бюджета за 2026 г. и подчерта нуждата от намаляване на разходите заради дисбаланса, причинен от пандемията от Covid-19, войната в Украйна и енергийната криза.

Общият консолидиран дълг на региона ще достигне 38,9 милиарда евро през 2025 г., което е ръст от близо 17% само за една година. Новият бюджет предвижда и съкращения в помощите за развитие като част от усилията за възстановяване на бюджетното равновесие до 2027 г.

Според последния доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране, над 220 хиляди души в различни региони на България се сблъскват с продължителни водни режими и затруднен достъп до питейна вода. Системните прекъсвания на водоподаването засилват ежедневните затруднения на много домакинства, а анализ на комисията за 2025 година показва, че много населени места от години не могат да ползват вода без ограничения.

Плевенска област е сред най-засегнатите – данните сочат, че в 13 населени места, включващи около 107 хиляди души, водният режим е станал част от ежедневието. Загубите на вода в тази област достигат над 71%, а в други региони като Брезник, Перник и Радомир процентът на изгубената вода достига съответно 73%, 80% и дори над 89%.

В доклада се подчертава, че за 2024 г. много от ВиК дружествата не са постигнали целите за намаляване на водните загуби. Основните проблеми са стари тръби, течове и неразрешени случаи на незаконно водовземане. От комисията настояват за засилване на мерките и ускорени инвестиции в обновяване на инфраструктурата, за да се ограничи водният недостиг и свързаните с него рискове за населението.

Съдът на Европейския съюз постанови, че домашните любимци, които пътуват със самолет и се изгубят, трябва да се третират като багаж спрямо компенсациите при загуба. Повод за решението стана случай, при който испанка изгубила кучето си преди полет от Буенос Айрес до Барселона, тъй като животното било транспортирано в товарното отделение и изчезнало преди качването на борда, като по-късно така и не било открито.

Жената предявила иск за 5 000 евро обезщетение за причинени морални щети от авиокомпанията Iberia Airlines, но компанията настояла, че по Монреалската конвенция лимитът за багаж е около 1 600 евро. Испанският съд поискал тълкуване от Европейския съд дали домашните животни попадат в категорията „багаж“ по законодателството на ЕС.

Съдът постанови, че домашните любимци, транспортирани по въздух, попадат в същата категория като другите вещи в багажното отделение, освен ако собственикът не е уведомил авиокомпанията за специалната им стойност и не е заплатил допълнителна застраховка. Отбелязва се още, че решението не отменя ангажиментите относно хуманното отношение към животните и оттук нататък във всички страни от ЕС ще се прилага еднаква практика при подобни случаи.

Международният валутен фонд (МВФ) ревизира надолу прогнозата си за икономическия растеж на Румъния през 2025 г., като очаква увеличение от едва 1%. Това е много по-ниско от прогнозата през април за 1,6% и дълго под очакванията от 3,3%, предвидени миналия октомври. За 2026 г. Фондът също понижи перспективата за растеж до 1,4% от предишните 2,8%.

В доклада на МВФ се посочва и по-песимистична картина на текущия дефицит, като се очаква той да достигне 8% от БВП през тази година, спрямо предишната прогноза от 7,6%. За 2026 г. дефицитът се очаква да се свие до 6,6%. Инфлацията също се очаква да остане висока – с годишен темп от 7,3% през 2025 г. и 6,7% през 2026 г., което е значително над прогнозите от април.

Тези прогнози бяха обявени по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка, проведени тази седмица във Вашингтон. В същото време Световната банка даде дори по-ниски оценки за румънския растеж, а Националната комисия за стратегия и прогнози на Румъния също коригира очакванията си надолу. Общата икономическа перспектива за страната остава предпазлива в контекста на растяща инфлация и високо текущо салдо.

Според доклада „Състояние на емоционалното здраве по света 2025”, публикуван въз основа на проучване на института Gallup сред над 140 държави и региони, тревожността, стресът и гневът в световен мащаб растат през последните десет години. Около 39% от пълнолетните участници са съобщили, че предния ден са били обхванати от силна тревога, а 37% са изпитали значителен стрес. Изследването подчертава, че тези нива са най-високи при хората, живеещи в конфликтни зони.

Данните сочат, че въпреки лекото намаление на тревожността през 2024 година и връщането ѝ близо до нивата отпреди пандемията, стойностите остават с цели пет пункта по-високи спрямо 2014 година. Физическата болка също бележи увеличение – с 2% до 32% за последната година. За разлика от това, нивата на тъга (26%) и гняв (22%) не отчитат значими промени, но всички негативни емоции се задържат над нивото от преди десетилетие. Жените в световен мащаб продължават да докладват за по-високи нива на тъга, тревожност и физическа болка в сравнение с мъжете.

Откритията ще бъдат представени на Световния здравен форум в Берлин, където хиляди политици, икономисти и лидери ще дискутират пътища за глобално благополучие. Авторите на доклада предупреждават, че въпреки широкото осъзнаване на нарастващата емоционална нестабилност, повечето лидери все още поставят икономическите показатели пред психичното здраве. Експертите подчертават, че негативните чувства намаляват вниманието и устойчивостта и правят обществата по-уязвими към нестабилност.

Европейският парламент ще разгледа ситуацията с върховенството на закона и състоянието на демократичните институции в България по време на заседание в Страсбург на 22 октомври. Дискусията беше предложена от групата „Обнови Европа“, която изтъкна, че темата е сред приоритетите във вътрешната и външната политика на Европейския съюз. След обсъждането не се предвижда приемането на конкретна резолюция или решение.

Призивът за дебата идва след събитията около ареста на кмета на Варна, Благоимир Котсев, през юли тази година, което провокира протести и реакции както в България, така и на ниво Европейски съюз. През септември групата „Обнови Европа“ изпрати писмо до Европейската комисия, в което настояваше случаят да бъде свързан с евентуално предоставяне на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Очаква се дебатът в Европейския парламент да доведе до нови оценки по отношение на ангажиментите на България в областта на върховенството на закона и да повлияе върху бъдещото разпределение на еврофондовете, отпускани на страната. Темата ще остане под вниманието на европейските институции, докато не бъдат изяснени всички обстоятелства около последните събития.

Германското правителство одобри нов закон, който стимулира пенсионерите да останат на трудовия пазар, като им позволява да печелят до 2000 евро месечно без да плащат данъци върху тези доходи. Очаква се тази стъпка да помогне за намаляване на значителния недостиг на работна ръка в страната. Законът ще влезе в сила в началото на 2026 година и според изчисленията ще струва на държавния бюджет около 890 милиона евро годишно от пропуснати данъчни приходи до 2030 година.

Демографските прогнози сочат, че до 2030 година работещото население на Германия ще намалее с 6,3 милиона души спрямо 2010 година. Тази динамика поставя под заплаха икономическия растеж на страната, тъй като може да доведе до спад в брутния вътрешен продукт на глава от населението. За да се противодейства на неблагоприятните тенденции, властите въвеждат също изменения в закона за миграцията, които улесняват привличането на квалифицирани кадри от чужбина.

Въпреки това, новото законодателство по повод пенсионирането предизвика дебати и критики, особено от страна на опозиционния консервативен блок, които се опасяват, че мярката може да не постигне очаквания ефект. Подобни реформи се наблюдават и в други европейски страни, където политическите спорове около пенсионната възраст и пазара на труда продължават. Експертите обаче са убедени, че мерките са необходими, за да се гарантира устойчивостта на немската икономика.