Автор: admin

Консумацията на месо в Нидерландия е отбелязала сериозен спад през 2024 година и вече е достигнала средно 37 килограма на човек – най-ниското ниво за последните две десетилетия, показват данни от проучване на Университета Вагенинген, изготвено по поръчка на организацията за защита на животните Wakker Dier. Спрямо предходната година това е намаление с 500 грама, а през последните пет години консумацията е спаднала с над килограм и половина на човек.

Според говорителя на Wakker Dier, Колин Моленар, основната причина за това е повишената информираност на потребителите по теми като здраве, благосъстояние на животните и опазване на околната среда. Моленар подчертава, че приблизително половината от холандците вече ограничават приема си на месо по тези съображения. Въпреки това, всяка година над 650 хиляди животни все още стигат до трапезата, особено дребни като пилета, чиято консумация се увеличава.

Междувременно, сред другите причини за спада в консумацията на месо се посочва и повишаването на цените – телешкото е поскъпнало с около 26% в сравнение с миналата година. Големите вериги супермаркети разширяват предлагането на растителни алтернативи, правейки ги по-достъпни и вкусни. Експертите напомнят, че устойчивата консумация на месо не трябва да надвишава 45 грама дневно, а здравните власти в Нидерландия планират да актуализират официалните си препоръки в края на годината. Междувременно, Европейският парламент ограничава използването на термини като „веган бургер“ и „веган наденица“ само за продукти от месо.

Броят на работещите пенсионери в България отбелязва значителен ръст през последните години, сочат данните на Националния осигурителен институт (НОИ). Към 1 април 2025 година в страната работят 363 701 пенсионери, което е с над 125 хиляди повече в сравнение с 2020 година. Основен стимул за продължаване на трудовия живот е възможността за увеличаване на пенсията – средното месечно увеличение за работещите пенсионери е 16,36 лева, като в по-редки случаи сумата достига значително повече.

Особено силно нараства и броят на пенсионерите с инвалидни пенсии, които се връщат на пазара на труда. През 2024 броят им се увеличава с близо 13 хиляди, достигайки 128 687 души, а през последните три години растежът надхвърля 23%. При тези пенсионери средното увеличение на месечната пенсия е около 9 лева. В същото време над 127 хиляди души са натрупали допълнителен осигурителен стаж между една и пет години, докато работят след пенсиониране.

На фона на тази тенденция, се забелязва и нарастване на броя пенсионери, получаващи пенсии от работа в чужбина. В края на 2024 година те са достигнали 75 188 души, което е с около 50% повече от 2020 година. Най-много пенсионери получават пенсии от Германия, следвани от Испания, Гърция и Италия – държави, предпочитани от българските емигранти заради по-добрите условия на труд и живот.

Около 70% от българските семейства не могат да за side своят спестявания и се намират в рискова финансова ситуация, показва проучване на Социалната алтернатива фондация. Бързите кредити са отбелязали 20% ръст, а според данни на Евростат от края на 2022 година една трета от българите живеят в риск от бедност.

Петя Гуамали от фондацията подчертава, че финансовата грамотност у нас изостава с 58% спрямо средното ниво в Европейския съюз. Въпреки приетите стратегии, на практика липсват достатъчно ефективни мерки и подходи. Най-често бързи кредити търсят хора на възраст между 25 и 50 години с ниски или средни доходи, работещи в търговията, строителството и услугите, а причината обикновено са внезапни разходи.

Експертите препоръчват по-добро планиране на личните и семейните бюджети, както и въвеждане на практически обучения по финансова грамотност още в училище. Въпреки мнението, че „няма какво да се спестява“, специалистите са категорични, че дори малки суми могат да бъдат заделени, а бързите кредити трябва да са само краен вариант.

Европейският парламент даде зелена светлина на мащабна реформа, свързана с правилата за шофьорските книжки в Европейския съюз. Промените предвиждат от 2030 година във всички държави членки да бъде въведено дигитално свидетелство за управление на моторно превозно средство, което ще се използва през смартфон. За желаещите ще продължи да съществува и традиционната пластмасова карта.

Нова ключова точка от реформата е, че забраната за управление на МПС при тежки нарушения – като превишена скорост, шофиране под въздействие на алкохол или наркотици, или катастрофи с фатален изход – вече ще важи във всички страни членки. Това правило цели повишаване на пътната безопасност и да обезкуражи шофьорите, които биха могли да избегнат санкция, сменяйки държавата в рамките на ЕС.

Освен това се затягат изискванията при издаване на книжка – първоначално кандидатите ще трябва да удостоверят здравословното си състояние с документ или самодекларация, а държавите сами ще решават дали да поискат медицински преглед при подновяване на свидетелството. Редовни автоматични здравни тестове и специални изпити за възрастни шофьори няма да се въвеждат. Променят се и възрастовите изисквания за превозвачи: шофьорите на камиони ще получават книжка от 18 години, а на автобуси – от 21 години, с въвеждане на двугодишен изпитателен период и стандартна възможност за придружено шофиране за младите водачи.

По данни от Националната стратегия за активно стареене за 2023-2024 г., в края на 2024 година броят на хората на 65 и повече години в България е достигнал 1 544 245 души. Това представлява около една четвърт от цялото население на страната. В сравнение с 2023 г. делът на тази възрастова група се е увеличил с 0,2 процентни пункта, а спрямо 2011 г. – с цели 5,1 пункта.

Тенденциите показват, че процесът на застаряване ще продължи през следващите години, което поставя нови предизвикателства пред социалната и здравната система, както и пред пазара на труда. Демографските прогнози сочат увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на хората в надтрудоспособна възраст.

В отговор на тези предизвикателства националната стратегия цели да осигури пълноценно участие на възрастните в икономическия и обществения живот чрез програми за заетост, подкрепени от национални и европейски фондове. Освен възможности за обучения и подобряване на работната среда, документът набляга и на разширяването на социалните услуги, достъпа до културни прояви и подобряване на здравната грижа за най-възрастните българи.

В последно време се наблюдава бързо разпространение на погрешни възприятия и предразсъдъци по отношение на исляма в социалните медии. Представители на мюсюлманската общност напомнят, че ислямът е религия, чиято същност е свързана с мир, толерантност и взаимно уважение, и подчертават важността това да се припомня в обществото.

Експерти алармират, че несправедливите критики и обвинения в социалните мрежи подклаждат култура на линч, която засилва социалното напрежение и води до игнориране на основните ценности на исляма. Разпространението на невярна информация допринася за отчуждение между различните групи и пречи на открития диалог.

Към всички членове на обществото се отправя призив за по-голяма чувствителност и осъзнатост към случаите на несправедливи нападки и предразсъдъци в социалните мрежи. Експертите подчертават, че не бива да се стои безмълвно пред неверната информация за исляма, а активната реакция и информираността са от ключово значение за изграждането на по-толерантна среда.

Според деветото национално проучване на Българската конфедерация по заетостта, 28% от работодателите планират да разширят екипите си в периода октомври 2025 – март 2026 г., въпреки икономическите затруднения. Анкетата сред 1017 компании показва, че 22% предвиждат съкращения, докато 38% ще запазят настоящия си персонал. Нетната заетост нараства до 6%, което е с три пункта повече спрямо предходната анкета.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Надя Василева подчертава, че желанието за наемане на нови служители остава стабилно въпреки несигурната глобална среда. Фирмите внедряват нови стратегии за привличане и задържане на таланти, предлагат гъвкави работни условия и инвестират в професионалното развитие на кадрите си. Въпреки нуждата от поне 300 000 допълнителни работници, само 23% от работодателите обмислят наемането на персонал от трети страни, което според Василева изисква по-ефективна миграционна политика и законодателни промени.

Секторите с най-високи очаквания за нови назначения са информационните технологии с 23%, производството с 18%, търговията на едро и дребно със 16%, както и финансите, застраховането, недвижимите имоти и бизнес услугите с по 14%. Положителни тенденции в наемането се забелязват още в хотелиерството и ресторантьорството, строителството, аутсорсинга, транспорта, комуникациите и държавния сектор. София води по регионално разпределение с 65% растеж на очакванията, докато Пловдив, Варна, Бургас и Русе отчитат по-ниски стойности. Надя Василева заключи, че инвестициите в уменията и благосъстоянието на служителите са ключови за устойчивото развитие на компаниите.

Според последните данни на Националния статистически институт, брутният вътрешен продукт на България (БВП) е нараснал реално с 3,4% през 2024 година спрямо предходната. Номиналната стойност на БВП е достигнала 204,9 милиарда лева, а брутната добавена стойност е на ниво от 178,8 милиарда лева.

Анализът сочи, че приносът на сектора на услугите е продължил да нараства, достигайки 73,1% от икономиката, с увеличение от 1,9 процентни пункта. Делът на индустрията в добавената стойност е спаднал до 24,2% спрямо 25,9% година по-рано, а селското стопанство е намаляло от 2,9% на 2,7%. Тези тенденции показват, че растежът на българската икономика през 2024 г. се дължи основно на услугите.

За сравнение, през 2023 г. ръстът на БВП е бил 1,9%, а номиналната стойност – 185,2 милиарда лева. Икономисти отбелязват, че въпреки подобрената динамика в растежа, между секторите продължават да съществуват дисбаланси, които изискват внимание от страна на политиците и бизнеса.

Цените на зеленчуците и основните хранителни продукти на едро в България отчетоха ръст през последната седмица, като Индексът на тържищните цени се повиши с 0,22% до 2 272 пункта. Базовата стойност на този индекс е определена на 1 000 пункта през 2005 г.

Най-голямо поскъпване сред зеленчуците се наблюдава при краставиците, чиито цени се увеличиха с 19,35% до 2,43 лева за килограм. Съществен ръст отчитат също тиквичките (14,24%), зелето (10,64%) и лукът (11%), докато при червения пипер има единствено поевтиняване от 2,35%. При моркова, домата, картофа и зеления пипер поскъпванията са умерени.

По отношение на плодовете, най-значителен ръст се регистрира при гроздето, достигайки 3,20 лева за килограм при увеличение от 8,11%. Цената на бананите се повиши леко, а при лимоните, ябълките и динята се отчита спад. Сред млечните продукти бяло саламурено сирене и кашкавал отбелязват леки увеличения, докато при киселото мляко и маслото също се наблюдават малки ръстове, а яйцата остават без промяна. При брашното, захарта, олиото, ориза и боба се отчитат минимални поскъпвания, като само лещата поевтинява с 2,65%. Експерти съобщават, че динамиката е свързана със сезонни фактори, търсенето и повишаващите се разходи за производство.

Министърът по заетостта във Фламандския регион на Белгия Зухал Демир отправи остри обвинения срещу Турция, заявявайки, че страната „злоупотребява със зелените паспорти, изпращайки проправителствени имами“. Думите ѝ моментално предизвикаха бурна реакция сред турската и мюсюлманската общност в Белгия, които се почувстваха във фокуса на поредна обществена полемика.

Зухал Демир, която не е от фламандски произход, но поставя фламандския национализъм в центъра на политиката си, бе обвинена, че използва ислямофобията като инструмент за спечелване на фламандските избиратели. Критиците отбелязват, че нейните изказвания, насочени срещу чужденци и мюсюлмани, подкопават многокултурната тъкан на Белгия.

Обществената реакция не закъсня, като неправителствените организации и някои политици подчертаха, че твърденията на Демир се доближават до повишаващите се крайно десни послания в Европа и застрашават социалния мир. Експерти предупредиха, че тези позиции не само целят турската общност, но засягат и ценностите на съвместен живот в Белгия, а дебатите по темата остават водещи в политическия и обществения дневен ред.