Автор: admin

Все повече белгийци остават активни на пазара на труда и след навършване на пенсионна възраст, показват данни от най-голямата страна агенция за временна заетост на пенсионери Nestor. Според агенцията над 80 хиляди пенсионери в момента очакват възможности да започнат допълнителна работа. Около 40% от този ръст се дължи на хората между 60 и 64 години.

Официалната статистика на института Statbel също потвърждава тази тенденция. Данните сочат, че броят на работещите на непълен работен ден над 65 години е нараснал от 41 193 през 2019 г. до 55 080 през 2024 г., което представлява увеличение с 34% за последните пет години.

Секторни организации като Federgon и Nestor настояват за разширяване на възможностите за гъвкава заетост чрез системата flexi-job, така че всички сектори да могат да се възползват. По думите на ръководителя на Nestor Никола Моерман, има огромен потенциал сред пенсионерите, но все още много отрасли не предлагат такива опции. Разширяването на flexi-job системата ще позволи на възрастните хора да допринасят по-пълноценно за обществото.

Минималната работна заплата в България ще бъде увеличена до 1213 лева, или приблизително 605 евро, считано от 1 януари 2026 година. Решението бе взето в рамките на подготвяния държавен бюджет за 2026 година, като бе потвърдено от социалния министър Борислав Гуцанов след последната среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

В съвместните преговори взеха участие представители на синдикатите и работодателските организации, които приеха предложената сума след обсъждане актуалните социално-икономически условия. Властите съобщават, че проектът на бюджета ще бъде внесен в парламента до края на тази седмица.

Според икономически експерти, новият размер на минималната заплата ще изведе България сред водещите страни в Европейския съюз по отношение на размера на минималните осигурителни прагове. Въпреки това, специалисти предупреждават, че увеличението може да доведе до отлив на част от инвеститорите, загуба на конкурентоспособност и увеличаване на разходите за труд.

Последните данни от проучване на социологическата агенция INSA за „Bild am Sonntag“ показват, че недоволството от работата на германското правителство нараства и достига 66%. Това е увеличение с три процентни пункта спрямо предходната седмица. За сметка на това одобрението за дейността на кабинета спада до едва 25%, също с три пункта по-малко.

Изследването сочи още, че 49% от анкетираните не вярват, че настоящата черно-червена коалиция ще успее да изкара пълен мандат до 2029 година. Само 32% са уверени, че правителството ще остане до края на законодателния период. На парламентарната сцена партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) оглавява класацията с 26%, макар и с лек спад, докато Християн-демократическият съюз (CDU/CSU) остава с 24%, а Социалдемократическата партия (SPD) отбелязва ръст до 15%.

Лидерът на Християнсоциалния съюз (CSU) Маркус Зьодер призова коалиционните партньори към по-бързи и съгласувани действия. Според него е време политиците да се съсредоточат върху конкретни решения и да гарантират по-голяма сигурност чрез реформи в икономиката и намаляване на бюрокрацията. Въпреки започналия си мандат през май 2025 г., настоящата коалиция не разполага с абсолютното мнозинство в парламента според последните сондажи.

В периода 2014-2020 година в България са направени инвестиции за общо 1 736 203 700 лева във водоснабдителни и канализационни проекти. Директни бенефициенти от тези средства са 37 общини или водни оператори, като основна част от финансирането идва чрез Оперативна програма „Околна среда“. Проектите обхващат редица региони в страната, сред които Бургас, Варна, Видин, Перник, Пловдив, Сливен, Шумен и втори етап на инфраструктурни дейности в столицата София.

По данни на Министерството на околната среда и водите, в новия програмен период 2021-2027 година инвестициите продължават с още по-голям обем. Със средства от ОП „Околна среда“ до 2025 година са предвидени над 402 милиона лева за сектора, а общият ресурс за периода 2021-2027 възлиза на 1 399 229 000 лева. Финансирането обхваща инфраструктурни инициативи в градове като Велико Търново, Добрич, Габрово, Плевен, София, Търговище и Хасково, а сред най-облагодетелстваните общини са Асеновград, Пловдив, Добрич, Банско, Варна, Видин, Враца и Ямбол.

Властите подчертаха значението на ефективните и устойчиви инвестиции на фона на все по-големите загуби във водопреносната мрежа и засилващия се риск от засушаване, особено в региони като Плевен, където загубите достигат до 80%. За предстоящия период са във фокус и директните финансови инструменти за 7 общини с общо 10 населени места, като се разглежда и нов проект за столицата София на стойност 100 милиона лева. Очаква се одобрението и договорирането на значителна част от проектите да бъде финализирано до края на годината.

През периода 2024-2025 г. са изгубени приблизително 5 800 квадратни километра горска площ в Амазонската дъждовна гора, предимно вследствие на умишлени палежи с цел разширяване на селскостопански земи. Това бързо унищожаване застрашава богатото биоразнообразие на региона и нарушава сложния екологичен баланс, който има глобално значение.

Според специалисти, здравите и непокътнати горски участъци вече съставляват само около една трета от общата площ на Амазонската гора. Загубата на толкова големи площи гора не само поставя под въпрос бъдещето на хиляди растителни и животински видове, но и води до сериозни климатични последици в цял свят.

Климатични експерти подчертават, че обезлесяването допринася значително за повишаването на глобалната температура и приближаване до критичния праг от 2 градуса. Данни от метеорологичните служби сочат, че 2024 година е най-топлата, регистрирана досега, което изостря нуждата от спешни мерки за опазване на тропическите гори.

На 5 ноември 2025 г. ще станем свидетели на изключително астрономическо събитие – Супер Луна, която ще е най-голямата и ярка пълнолуние за годината. Астрономите уточняват, че това явление е популярно наричано ‘Ловджийска Супер Луна’. През тази нощ Луната ще достигне най-близката си точка до Земята, известна като перигей, и ще се отличава с по-големи размери и особено наситен оранжев цвят.

Освен зрелищната Луна, небето ще предложи още една рядка атракция – в близост до нея ще могат да се видят планетите Юпитер и Сатурн. Тази рядка подредба ще осигури впечатляваща гледка за всички любители на астрономията. Най-добри шансове за наблюдение ще има в страни като Франция, Белгия, Германия и Италия, където Супер Луната ще се появи малко след залез слънце при ясно небе и на открит хоризонт.

Експертите съветват да се избере място далеч от светлините на града и да се следи моментът на изгряването на Луната за пълноценно преживяване. Това природно явление, известно като най-голямата пълнолуние за 2025 година, е отличен повод европейските астрономически ентусиасти да се насладят на нощното небе и дори да направят впечатляващи снимки.

Потребителската кошница в България поскъпна с 1 лев тази седмица и достигна 98 лева (50 евро), сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, обявени от председателя Владимир Иванов. Миналата седмица цената беше 97 лева (49,50 евро).

Футът при зеленчуците е нееднозначен – при някои продукти като зеления пипер, картофите, лука, лимоните, зелето и ябълките цените са спаднали между 2 и 11 стотинки. От друга страна, домати, краставици, моркови, червен пипер, тиквички, банани и грозде поскъпват с между 2 и 30 стотинки. Цената на дините остава стабилна, но заради намаляващите доставки се очаква да изчезнат от пазара през следващата седмица.

При основните хранителни продукти се отчита леко поскъпване на свинското и пилешкото месо с по 18 стотинки, както и на брашното и олиото. Цените на яйцата и фасула остават непроменени, а жълтото сирене, бялото сирене, маслото, оризът, киселото мляко, захарта и прясното мляко отбелязват незначителен спад. Владимир Иванов подчертава, че няма сериозни ценови колебания и предлагането на основни хранителни стоки е стабилно.

България се нарежда на второ място по риск от бедност сред работещото население в Европейския съюз, сочат последните данни на европейската статистическа служба Eurostat. Анализът обхваща не само безработни и хора на непълно работно време, но и лица, които работят, но доходите им не достигат необходимото за достойно съществуване.

През 2024 година 11,8% от българите на възраст над 18 години, които имат работа, са били изложени на опасността да изпаднат под прага на бедността. Този процент е значително по-висок от средния за Европейския съюз – 8,2%. Само в Люксембург делът на работещите бедни е по-голям (13,4%), а Испания (11,2%) и Гърция (10,7%) следват близо зад България.

Данните показват, че бедността сред работещите мъже в България достига 13%, докато при жените този дял е 10,4%. Разликата между двата пола от 2,6 процентни пункта се доближава до средното за ЕС – където съответните стойности са 9% за мъжете и 7,3% за жените. Най-нисък риск от бедност при работещите има във Финландия (2,8%), Чехия (3,6%) и Белгия (4,3%). Eurostat изчислява показателя въз основа на доходи, които са под 60% от медианата на доходите в страната.

В периода януари-октомври 2025 година в Германия са подадени 97 277 молби за международна закрила, показват официалните данни. Това означава, че страната е приела почти наполовина по-малко молби в сравнение с първите десет месеца на 2022 година, когато са регистрирани 199 947 заявления.

Германският министър на вътрешните работи Александър Добринт посочи, че този значителен спад е резултат от промените в миграционната политика на страната. Според него Германия вече не е толкова привлекателна за търсещите убежище, а говорител на министерството подчерта важната роля на затегнатия граничен контрол – само между май и октомври, около 18 600 души без документи са били спрени още на границата.

Освен въведените вътрешни мерки в Германия, експертите смятат, че важна предпоставка за намалените молби за убежище са инициативите в балканските държави, които действат като основни транзитни маршрути. Едновременно с това промяната в политическата ситуация в Сирия в края на миналата година влияе на броя на идващите от тази страна, която преди беше един от основните източници на бежанци.

В последно време социалната платформа TikTok е във фокуса на множество критики, свързани с публикуваното съдържание. Част от потребителите твърдят, че определени видеа противоречат на обществените морални стандарти, докато администрацията на платформата не взема достатъчно мерки за отстраняването им.

Сред основните притеснения са влиянието на TikTok върху младите потребители, недостатъчният контрол върху съдържанието и съмненията, че платформата позволява разпространение на видеа със спорна насоченост. Експерти по дигитална сигурност настояват за засилен мониторинг, а не малка част от потребителите смятат, че социалните мрежи изискват по-строга регулация.

От своя страна, ръководството на TikTok периодично подчертава, че използва различни механизми за филтриране и сигнализиране на вредни материали. Въпреки това критиките не стихват, тъй като много хора определят взетите мерки като недостатъчни и настояват за по-ефективни действия.