Автор: admin

В млечна ферма в село Обертраубенбах, област Шорндорф, Бавария, неизвестен извършител е замърсил резервоар за мляко с антибиотик пеницилин между 14 и 16 октомври. Собственикът на производството първоначално не е забелязал замърсяването и първите тестове на 17 октомври не са показали отклонения. Истинският проблем е открит при последващи проверки в мандрата, където е установено наличие на пеницилин и цялото количество мляко е било унищожено.

В резултат на това фермерът е понесъл загуби в размер на около 8000 евро, а и резервоарът, и превозното средство за транспорт са били подложени на щателно почистване. Полицията разследва случая със съмнения за умишлен саботаж и кражба, като приканва жителите на района да съобщят за всякакви подозрителни дейности, забелязани по време на инцидента, на телефон 09461/9421-0.

Местните власти отбелязват, че строгите проверки в млечните пунктове спомагат за предотвратяване на подобни инциденти и подчертават, че случаи на намерен антибиотик в млякото се регистрират годишно между 10 и 20 пъти в Бавария. Ветеринарните служби и полицията продължават съвместни действия по случая, а експертите уверяват, че млечните продукти в региона по принцип са безопасни за консумация.

Европейската комисия обяви, че временно спира плащането на транш от 215 млн. евро към България по Плана за възстановяване и устойчивост. Решението е взето, тъй като страната все още не е изпълнила задължителното условие за създаване на независима комисия за борба с корупцията. От Комисията уточняват, че в понеделник са одобрили второ плащане от 439 млн. евро, но част от сумата остава блокирана заради неизпълнени ангажименти.

Европейската комисия предоставя на България шестмесечен срок, в който се очаква да бъдат приети нужните законодателни промени. Представител на Комисията поясни, че ще продължат да работят в тясно сътрудничество с българските власти и да оказват необходимата подкрепа. Още през октомври Комисията е изпратила официално писмо до България с искане за своевременен отговор относно изпълнението на условията.

Ако и след шестте месеца страната не покрие изискванията, плащанията ще бъдат забавени с още половин година. Наскоро Европейската комисия даде предварително одобрение и за второ искане за изплащане на 653 млн. евро от същия план. Общият размер на безвъзмездното европейско финансиране за България по Плана за възстановяване и устойчивост достига 6,17 милиарда евро.

Последният анализ на потребителската асоциация Testachats в седем големи търговски вериги в Белгия показва, че хранителната инфлация в страната продължава да спада за четвърти пореден месец през октомври 2025 г., достигайки 3,84 процента. Въпреки този спад, нивата остават сравнително високи спрямо миналата година, а потребителите все още усещат натиск върху месечните разходи.

Проучването разкрива съществени увеличения в цените на някои храни – особено при месата и шоколадовите продукти. Цената на телешкото месо се е повишила с 25 процента, докато млечният шоколад е поскъпнал с 38 процента за последните две години, а черният шоколад със 28 процента. При шоколадовите бисквити увеличението е 24 процента. Особено сериозна е инфлацията на традиционните шоколадови фигури за празника Saint-Nicolas, където някои марки са оскъпели с до 150 процента за две години.

Въпреки повишенията при някои категории, има и лек спад в цените на определени основни продукти – като някои зеленчуци (зеле, краставици), боровинки и спагети, където поевтиняването е около 6-7 процента спрямо миналата година. Все пак, изследването подчертава, че средната стойност на пазарската кошница е с 32 процента по-висока в сравнение с януари 2022 г., а 1 кг познат белгийски шоколад вече струва над 36 евро, което е двойно повече от най-евтините марки.

Нов здравен въпросник, обхванал 22 държави в Европа, показва, че зависимостта от кафе обхваща значителна част от българското общество. В рамките на изследването у нас са анкетирани 1000 души, а резултатите сочат, че над 86% от пълнолетните българи посягат към кафето, за да се почувстват по-щастливи.

Представителят на провелата проучването фармацевтична компания Стефан Динев допълва, че освен кафето, сред най-разпространените нездравословни навици у нас са енергийните напитки, цигарите и алкохолът. Близо половината от участниците признават, че използват цигари за справяне със стреса – значително повече от средното за Европа (31%). Алкохолът също се консумира от 40% от българите, което е малко над средния европейски процент (около 34%).

Въпреки широкото разпространение на вредни навици, повече от 80% от българите смятат психичното си здраве за добро. Същият процент изтъква значимостта на здравословното хранене за дълъг и балансиран живот, но само 52% твърдят, че се хранят здравословно. Данните подчертават съществуването на сериозен разрив между осъзнатите приоритети на хората и реалните им навици в ежедневието.

Според данни на Националния осигурителен институт (НОИ) броят на пенсионерите, които продължават да работят след пенсиониране, вече е надхвърлил 360 хиляди души. За последните пет години е отбелязан ръст от над 50% на хората, които работят, за да увеличат пенсиите си, а през 2025 година се очаква броят им да продължи да расте. Средно допълнителният доход от работа увеличава месечната пенсия с около 16 лева, но има случаи, при които добавката надвишава 380 лева, в зависимост от индивидуалните осигурителни вноски и размера на пенсията.

Експерти посочват, че увеличението на пенсиите за работещите пенсионери зависи изцяло от личните критерии и размера на получаваните доходи. В момента около 127 хиляди души са постигнали допълнителен осигурителен стаж до пет години след пенсиониране, като това допринася за по-висок краен размер на пенсията. България се отличава сред страните от Европейския съюз с това, че пенсиите са освободени от данъци, което поставя страната в привилегировано положение за възрастните хора.

Според представители на НОИ, преизчисляването на пенсиите става автоматично всяка година през април. Особено внимание заслужава фактът, че през последните три години има ръст от 23% на броя на пенсионерите с увреждания, които работят, като техният брой вече доближава 129 хиляди души. Експерти очакват, че заради инфлацията и тежките икономически условия все повече пенсионери ще се наложи да търсят допълнителни доходи чрез трудова дейност.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев съобщи във варненското село Търнава, че в българските училища ще бъде въведена пълна забрана за използване на мобилни телефони от януари 2026 г. Мярката ще обхване децата в предучилищна възраст и учениците в началните класове и ще се реализира чрез нови изменения в Закона за предучилищното и училищното образование.

В момента около 800 училища в страната вече имат частични ограничения за употребата на мобилни телефони, наложени по решение на съответното училищно ръководство. Тези ограничения обаче обикновено се прилагат само по време на учебните часове, докато през междучасията учениците имат възможност да използват устройствата си. С новите законови промени се цели въвеждането на единни правила за всички училища в системата.

По време на посещението си в Търнава, министър Вълчев присъства и на откриването на новата спортна зала към Основно училище „Христо Ботев“ и се срещна с учители от община Бяла Слатина.

Комисията за енергийно и водно регулиране обяви, че цената на природния газ за ноември ще бъде 65,82 лева за мегаватчас (33,65 евро/MWh) без включени данъци и такси. Това представлява увеличение от 7,88% в сравнение с цената за октомври, която бе 61,01 лева/MWh (31,19 евро/MWh). На тази нова цена общественият доставчик „Булгаргаз“ ще продава на разпределителните дружества и топлофикациите в страната.

Решението за повишаване на цената е взето след анализ на актуалните данни, предоставени от обществения доставчик. При определянето на новата цена роля е изиграл договорът с Азербайджан, по който чрез интерконектора България-Гърция страната получава целия договорен обем азерски газ. Това е помогнало цената да остане относително изгодна, а също така „Булгаргаз“ е осигурил и допълнителни количества втечнен газ на подходящи условия чрез търгове.

Според регулатора общественият доставчик разполага с достатъчно количества природен газ, за да гарантира отоплителния сезон в България. Властите увериха, че при липса на неочакван ръст в търсенето се очаква пазарът на енергия да остане стабилен през предстоящите зимни месеци.

В Нидерландия се случи сериозен пътен инцидент, когато влак се сблъска с камион, превозващ круши, който е заседнал на жп прелез. При удара влакът е влачил тира по релсите на значително разстояние, като плодовият товар се е разпилял по линията.

По информация на публичната мрежа ProRail, петима души са пострадали леко при инцидента. Властите подчертават, че няма сериозно пострадали или загинали. Компанията публикува и кадри от момента на катастрофата с цел да напомни на гражданите колко е важно да бъдат внимателни на железопътните прелези.

ProRail обръща внимание, че инциденти на железопътни прелези в страната се случват сравнително често и ежегодно стартират кампании за стриктно спазване на правилата както от водачите, така и от пешеходците. След произшествието са започнати почистващи и възстановителни дейности по жп линията, а движението на влаковете в участъка е временно затруднено.

Броят на хората, които подават първа молба за убежище в Нидерландия през първите девет месеца на 2025 година, е намалял с 33% в сравнение със същия период на миналата година. По информация на Статистическата служба на Нидерландия (CBS), през този период молба са подали общо 16 600 души.

Според доклад на CBS, изготвен на база данни на Службата за имиграция и натурализация (IND) на страната, през третото тримесечие на 2025 година 6 800 души са подали първата си молба за убежище. Властите не са споделили подробна информация за причините зад този спад в броя на молбите.

За разлика от тази тенденция, се отчита ръст в броя на хората, пристигащи в страната по линия на събиране на семейства, които се присъединяват към вече подали молба. Според официалните лица, увеличението на тези случаи частично компенсира общия спад в търсенето на убежище.

През 2024 година броят на белгийците, които са се пенсионирали рано, отбелязва значителен ръст – 140 хиляди души са напуснали работа, като над 69 хиляди от тях са го направили преди да достигнат законната възраст от 65 години. Данните сочат, че това е значително увеличение спрямо предходните години, въпреки въведените от правителството стимули да се остане по-дълго на трудовия пазар.

Правителството въведе така наречения „пенсионен премиум“, който предвижда изплащане на до 22 650 евро на хора, удължили трудовия си стаж с поне три години след достигане на минималните условия за пенсиониране. От 2019 година насам обаче броят на ранно пенсионираните е нараснал с 14 хиляди, докато от премиума са се възползвали едва 13 700 души. В последните пет години едва 1 680 души са избрали да останат на работа по-дълго от необходимото.

Федералният депутат Аксел Ронсе (N-VA) предупреди, че растящият брой на ранните пенсионирания ще натовари бюджета с допълнителни 267 милиона евро през 2025 година. Следващата година премиумът ще се изплаща само на навършилите новата законна възраст от 66 години, а тези с по-малко от 35 години трудов стаж ще бъдат изправени пред намалени пенсии между 2 и 5 процента. Броят на пенсиониращите се след законната възраст остава непроменен, което поставя под въпрос ефективността на досегашните политики.