Категория: Uncategorized

Белият пейнир се превърна в една от най-бързо поскъпващите основни храни в България за последната година. Според данни на Българската стокова борса и Комисията за търговия на едро, само за последните четири месеца на едро цената на сиренето е нараснала с 5%, а при достигането му до крайните потребители увеличението достига почти 100%. През май 2025 г. цената на килограм бяло сирене на едро е била 11,40 лева, а в края на септември вече надвишава 12 лева. В магазините цените варират от 20 до 30 лева за килограм, като много клиенти се оплакват и от влошено качество.

В сравнение с други европейски страни, особено Гърция и Италия, цените в България се изтъкват като значително по-високи. Ценовата верига у нас показва сериозни разлики – изкупната цена на суровото мляко от фермерите е между 2,30 и 2,50 лева за литър, докато готовият продукт от мандрите се продава между 16 и 20 лева за килограм. На рафта в магазина същото сирене често достига до 30—36 лева за килограм.

Владислав Михайлов от Българската национална млечна асоциация посочва, че наличието на малко и силни търговски вериги ограничава конкуренцията и води до необичайно високи маржове за печалба в магазините. По оценки на производителите, печалбата за веригите е до 100%, докато според собствения им анализ стига до 3 – 4%. Производителите отчитат средна печалба от около 16%. Междувременно Комисията за защита на конкуренцията задълбочи наблюдението върху сектора, като събира документи по цялата верига и вече отчита сериозни нарушения и натрапчиви разлики в цените.

Българите, живеещи извън страната, запазват ролята си на ключов фактор за икономическата стабилност на България. Според последните данни на Българската народна банка, през юли 2025 г. емигрантите са изпратили официално 125 милиона евро, докато през юни трансферите възлизат на 124,8 милиона евро. Така месечните преводи остават над 100 милиона евро за двадесети пореден месец.

От началото на годината досега общата сума на преведените средства достига 864 милиона евро, почти наравно с миналогодишния резултат за същия период – 865 милиона евро. Подчертава се, че данните са предварителни и подлежат на възможни корекции в посока нагоре. В март тази година е отчетен най-високият месечен трансфер – 151,9 милиона евро, което е четвъртото по големина постижение в историята на България, докато истинските рекорди са били през 2023 г.

Основният дял от паричните преводи продължава да идва от Съединените щати, Германия и Обединеното кралство – общо 439,5 милиона евро за първите шест месеца на годината, като САЩ са лидер със 149,6 милиона евро. Забележими суми идват също от Испания, Чехия, Белгия, Гърция и Австрия, а гражданите в Канада и Италия също правят значими преводи. Тенденцията показва, че българската диаспора в цял свят редовно подпомага своите близки и допринася значително за финансовата устойчивост на страната.

Средните цени на жилищните наеми в Гърция се покачиха осезаемо през 2025 година. Данни на RE/MAX Гърция показват, че средната стойност на наемите в цялата страна е нараснала с 4,3% в сравнение с предходната година, като най-голямо увеличение е регистрирано в регионалните градове.

В градовете извън столицата жилищните наеми са се увеличили средно с 5,3%, докато в Атина и Солун ръстът е съответно 4,5% и 3,1%. В централните квартали на Атина, като Колонаки, цените достигат до 14 евро/кв.м, докато в други, като Кипсели, спадат до 7 евро/кв.м. Южните и северните предградия също се отличават с високи наеми – средно 10,7 и 10 евро/кв.м.

В Пирея средните наеми са около 7,5 евро/кв.м, а в най-евтините квартали, като Керацини, достигат до 5,3 евро/кв.м. В Солун централните наеми са около 9,3 евро/кв.м, като най-скъпият район е Старата крайбрежна ивица с 14 евро/кв.м. В някои островни и туристически региони като Санторини, Миконос, Парос и Наксос цените варират между 12 и 13 евро/кв.м. Експерти посочват, че основна причина за повишението е високото търсене и недостигът на качествени жилища, като тенденцията сочи продължаване на вдигането на наемите през годината.

Стойността на седмичната потребителска кошница у нас се е увеличила с около 1 лев и вече достига 97 лева (близо 49,6 евро), информира председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. Въпреки лекото повишаване Иванов подчерта, че пазарът работи нормално, няма проблеми с предлагането на стоки и евентуалното присъединяване на България към еврозоната не притиска цените нагоре. Според него очакваното въвеждане на еврото би имало спад в разходите по трансфери и опростяване на вътрешните доставки, а това може да доведе и до стабилизиране или дори понижаване на цените.

Наблюдават се разнообразни промени в цените на основни храни – за седмица литър слънчогледово олио е поскъпнал с 0,15 лева до 3,28 лева, а килограм бяло сирене с 0,60 лева и вече струва 12,02 лева. Килограм свинско у нас се предлага за 10 лева, пилешко за 7,03 лева, прясно мляко за 2,29 лева, кашкавал за 17,85 лева, а краве масло – за 3,14 лева. При някои продукти като фасул и ориз е отчетено слабо поевтиняване.

В зеленчуковия сектор има разнопосочни движения – домати, картофи, лук и зеле са поевтинели, но при краставици и тиквички е регистрирано поскъпване, а цената на морковите също спада леко. От плодовете гроздето и динята са значително по-евтини благодарение на реколтата, докато ябълките и лимоните поскъпват сериозно. За киселото мляко, брашното и захарта се отчита лек спад, но яйцата са с по-висока цена от предходната седмица – 0,37 лева на брой. Иванов апелира гражданите да избягват търговски обекти, които продават с необичайно високи надценки и уверява, че към момента няма признаци за картел или нарушена конкуренция.

Антибиотичната резистентност се превръща във все по-сериозна глобална здравна заплаха, която не подминава и България. Последни изследвания показват, че между 2018 и 2022 година бактерията Helicobacter pylori у нас е развила висока устойчивост към антибиотиците, а употребата на такива медикаменти се е увеличила с 27% за последните пет години. Данните сочат, че от 1990 до 2021 година всяка година над 1 милион души по света умират вследствие на резистентни инфекции.

Проф. Драгоимир Иванов от България подчертава, че неконтролираното приложение на антибиотици е основна причина за резистентността, но също толкова тежки последици имат и болничните инфекции и използването на антибиотиците в животновъдството. Според него, вече има случаи, в които някои инфекции не могат да бъдат лекувани с нито един наличен антибиотик, което ограничава значително възможностите за лечение.

Експертите подчертават необходимостта от стриктен контрол на антибиотиците както в болничната практика, така и в хранителния сектор, както и създаване на национален план за действие. В рамките на европейски проект се разработват нови стратегии срещу инфекциите за хората и ветеринарната медицина. Повишаването на информираността в обществото и насърчаването на хигиенните мерки остават решаващи, като ключово значение има и разширяването на превантивните ваксинации и алтернативните терапии.

Очаква се до 2050 година смъртността от рак в световен мащаб да нарасне с близо 75%, показва мащабен анализ, публикуван в престижното медицинско списание Lancet. Въпреки напредъка в лечението и усилията за намаляване на рисковите фактори, според доклада броят на починалите от рак ще достигне 18,6 милиона души годишно, като новите случаи ще преминат 30 милиона.

Най-бедните страни ще бъдат най-засегнати от този ръст, тъй като там здравните системи са по-слабо подготвени да посрещнат увеличението на пациентите. Анализът подчертава, че основни причини за скока в случаите и смъртността са демографски фактори като нарастването и остаряването на населението, както и разпространението на предотвратими рискови фактори – цигарите, нездравословното хранене и повишената кръвна захар.

Експертите посочват, че повече от 40% от смъртните случаи от рак могат да бъдат предотвратени чрез справяне с променливи рискове. Докладът отбелязва и положителни тенденции като внедряването на нови технологии и разработването на ваксини, които носят надежда за по-ефективна профилактика и лечение през следващите години.

Все повече белгийци избират да пътуват до работното си място с велосипед, показва анализ на компанията за човешки ресурси SD Worx по повод Седмицата на устойчивия транспорт. Данните сочат, че през първата половина на годината служителят, който се придвижва с велосипед, е получил средно 350 евро компенсации, което се равнява на около 45 евро месечно. Според проучването, през май тази година всеки седми служител е отишъл на работа с велосипед, докато през 2019 година това е правел само всеки 14-ти.

Проучването обхваща над 185 хиляди служители в частния сектор и разкрива също регионални различия. Във Фламандския регион 40% от работодателите предлагат компенсации за велосипед, а близо 20% от служителите се възползват от тази възможност. Във Валонския регион тези проценти са съответно 13% и 2,5%, а Брюксел се нарежда между тях с 28% работодатели и 7% служители, които пътуват с велосипед до работа.

Експертите отбелязват, че през летните месеци велосипедът е по-популярен избор, но все повече хора избират този транспорт и в други периоди на годината, въпреки климатичните условия. Значително е нараснал и делът на работодателите, предлагащи бонуси за велосипед – от 17,85% през 2019 г. до 33,13% през тази година. SD Worx подчертава, че насърчаването на велосипедния транспорт има положителни ефекти както върху околната среда, така и върху здравето на служителите.

Европейският съюз облекчава едно от най-строгите летищни правила за сигурност, като отменя ограничението за пренасяне на максимум 100 милилитра течности в ръчния багаж. Решението идва с въвеждането на ново поколение CT скенери, които позволяват по-прецизен контрол и откриване на потенциално опасни вещества, без да е необходимо пътниците да изваждат течности в прозрачни пликове.

Нововъведението вече е факт на летищата Фиумичино в Рим, Линате и Малпенса в Милано, както и в Дъблин, Ирландия, където пътниците могат да пренасят до 2 литра течности. Промяната е въведена и в някои британски летища, като Бирмингам и Единбург. Експертите прогнозират, че това ще намали опашките на проверките и ще улесни пътниците, които вече няма да се налага да разделят течностите в отделни пликове.

Въпреки това, преходът към новата система ще бъде постепенен, тъй като високата цена на апаратурата възпрепятства едновременното ѝ въвеждане на всички летища. На някои големи европейски аерогари старото правило ще остане в сила още известно време. Властите очакват до края на 2025 година масово въвеждане на новите мерки на повечето европейски летища.

Скорошни изследвания разкриват, че приемът на портокалов сок може да окаже положителен ефект както върху нивата на холестерол, така и върху кръвното налягане. В списание „Lipids in Health and Disease“ през 2023 година е публикувано проучване с участието на 129 доброволци, при които редовната консумация на по две чаши портокалов сок на ден води до значително понижаване на общия холестерол. Сходен ефект обаче не е наблюдаван при хора, които не са консумирали портокалов сок ежедневно.

Мета-анализ на девет различни изследвания също установява, че портокаловият сок може да намали нивата на „лошия“ LDL холестерол, макар че значими промени в общия и „добрия“ HDL холестерол не са открити. Освен това, в публикувана през 2021 година статия в „European Journal of Nutrition“ се отбелязва, че 12-седмичен прием на портокалов сок води до намаляване на кръвното налягане при участниците. Ефектът е особено отчетлив при консумация на обогатени с хесперидин продукти.

Въпреки откритите ползи, специалистите напомнят, че портокаловият сок съдържа около 24 грама захар на порция. Ето защо е препоръчително диабетици и хора, които контролират теглото си, да внимават с количеството. Балансираното хранене и ограничаването на наситени мазнини и сол остават основни препоръки за намаляване на рисковете, свързани с висок холестерол и хипертония.