Категория: Uncategorized

Европейският съюз постигна широко съгласие за намаляване на бюрократичната тежест върху фермерите след интензивни преговори в Брюксел между държавите членки и представители на Европейския парламент. В центъра на договореностите са мерки за опростяване на административните изисквания, намаляване на място проверки, както и по-лесен достъп до субсидии за малки и биологични стопанства.

Дания, която в момента председателства ЕС, обяви, че новите правила ще дадат възможност държавите членки да изплащат директни помощи на фермерите при кризисни ситуации като природни бедствия или екстремни климатични условия. Това ще осигури по-голяма устойчивост и непрекъснатост на земеделското производство, а освен това ще бъдат въведени допълнителни мерки за по-ефективна защита срещу различни рискове.

Очаква се с опростяването на процедурите фермерите в ЕС годишно да спестяват около 1,6 милиарда евро, а националните публични институции – още 200 милиона евро. Миналата година, след мащабните фермерски протести, вече бяха въведени първи облекчения, а сега се залага на още по-гъвкав подход. Членове на Европейския парламент подчертаха, че промените трябва реално да достигнат до фермерите, а не да останат само на хартия. За да влезе в сила споразумението, предстои одобрение от държавите членки и парламента.

Според предварителните данни на Националния статистически институт, през периода януари-септември 2025 г. износът на стоки от България е намалял с 4,8% спрямо същия период на миналата година, достигайки 61,998 млрд. лева. В същото време вносът се е увеличил с 3,8% и е достигнал 75,602 млрд. лева, което е довело до значителен ръст на външнотърговския дефицит в страната.

През септември износът регистрира лек ръст от 0,6% на годишна база до 7,073 млрд. лева, но вносът за същия месец бележи по-сериозно увеличение от 11,5%, достигайки 9,035 млрд. лева. Това доведе до рекорден месечен търговски дефицит от близо 2 млрд. лева, което е най-високото ниво от началото на годината.

За деветмесечния период външнотърговският баланс на България е отрицателен в размер на 13,604 млрд. лева, което представлява почти двукратно увеличение спрямо същия период на 2024 г., когато дефицитът е бил 7,691 млрд. лева. Данните подчертават влошаването на търговския баланс и възможни предизвикателства пред макроикономическата стабилност на страната.

На 14 ноември 2025 г. митническите служители на ГКПП Русе заловиха 341 хиляди кутии нелегални цигари по време на инспекция на товарен влак. Возилото, което е пътувало по направлението към Новия европейски мост (Дунав мост 2 Видин-Калафат), е било спряно поради съмнения, докато превозвало трактор и полуремарке. Машинистът е заявил, че влакът превозва групажни товари за Холандия и Белгия.

При физическата проверка на композицията, митничарите открили, че в три палета, записани в товарителницата като автомобилни части, всъщност има кашони с цигари с български бандерол. Общото количество е било 17 050 кутии, разпределени в 13 различни марки цигари, което възлиза на 341 000 броя цигари.

Водачът на влака отрича да има връзка с контрабандните стоки, докато митническата служба е задържала цигарите и е започнала разследване за контрабанда. От митническия терминал в Русе обясниха, че този вид проверки са част от компенсиращите мерки, предприети от Агенция „Митници“ след отпадането на вътрешните гранични проверки в резултат на присъединяването на България към Шенген.

Разпространението на епидемията по овце и кози в Гърция вече оказва сериозно въздействие върху пазара на бяло сирене и млечни продукти в Германия. Бързото покачване на случаите през последните месеци доведе до рязък спад в износа на сурово мляко и сирене от Гърция, което поставя под въпрос наличностите в търговските вериги през следващите месеци.

Представители на сектора в Гърция и Германия съобщиха, че заради недостига на суровина складовите наличности на бяло сирене ще стигнат само до края на годината. След декември потребителите може да срещнат сериозни затруднения при намирането на традиционно гръцко бяло сирене по рафтовете. Германските дистрибутори вече насочват търсенето към йогурт и други млечни алтернативи.

Експерти предупреждават, че драстичният спад на овче и козе мляко ще се отрази пряко върху вноса и цените. Очаква се на пазара да навлязат заместители като „балканско бяло сирене“ и продукти от краве мляко, но според регулациите на Европейския съюз те няма да могат да се продават като оригинално гръцко бяло сирене. Пазарът е силно зависим и от чужденци – търсенето на гръцки млечни продукти в Германия е особено голямо и сред турските, италианските и румънските общности. Отрасълът не очаква нормализация на доставките преди 2026 година, а потребителите ще бъдат принудени да плащат доста по-високи цени още от началото на следващата година.

Условията за пенсиониране в България ще станат по-строги от 2026 г., като целта е да се балансира нарастващия брой на пенсионерите и натиска върху държавния бюджет. Според Националния осигурителен институт, въпреки предстоящите промени, броят на новите пенсионери ще продължи да расте, като през 2026 г. се очаква увеличение с около седем хиляди души до общо близо 2 066 700 пенсионери. Това ще доведе до допълнителна тежест за държавния бюджет от близо 35,8 милиона евро.

Според експерти, два са основните фактори за увеличаващия се брой пенсионери – промените в социалноосигурителния закон, които позволиха зачитане на военна служба, политически репресии и закупени до три години осигурителен стаж като действителен трудов стаж, както и промените в оценката на трайната неработоспособност през 2023 г., които дават възможност на повече хора да се пенсионират. Очаква се през 2026 г. пенсионната възраст за жените да достигне 62 години и 6 месеца с изискуем трудов стаж 36 години и 10 месеца, а за мъжете възрастта ще е 64 години и 9 месеца при стаж 39 години и 10 месеца.

Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 541,20 евро, което е увеличение с 8,5% спрямо предходната година. Това повишение е резултат не само от осъвременяването на пенсиите, но и от нарастването на новоотпуснатите по-високи пенсии. Очаква се годишната инфлация да бъде около 3,5%, а делът на средната пенсия спрямо брутния среден доход да е 53,1%, а спрямо нетния доход – 69,1%, което показва леко понижение в сравнение с предходната година.

Европейската комисия разглежда възможността за въвеждане на нови мерки за защита на автомобилния сектор в отговор на засилващата се конкуренция от Китай и САЩ. Заместник-председателят на Комисията Стефан Сежурне подчерта, че европейските производители са изправени пред сериозни предизвикателства и призова за преоценка на планираната забрана за продажба на автомобили с вътрешно горене, която трябва да влезе в сила през 2035 г.

Сежурне предупреди, че ако не бъдат предприети бързи мерки, производството на автомобили в Европа може да намалее от 13 милиона на 9 милиона в следващите 10 години. Защитавайки необходимостта от по-гъвкави политики, той обяви, че конкретни планове за подкрепа на индустрията ще бъдат представени на 10 декември.

В същото време представители на европейските автомобилостроители настояват за повече държавна подкрепа и облекчаване на изискванията по отношение на въглеродните емисии и забраната за продажба на автомобили с конвенционални двигатели. Страните с водеща автомобилна индустрия в ЕС искат повече гъвкавост в политиките, като се очаква до края на годината да се внесат конкретни предложения относно бъдещата индустриална стратегия и условията за чуждестранни инвестиции.

Гръцкото правителство започва да прилага четири нови икономически подкрепи, насочени към увеличаване на доходите на пенсионерите през следващите два месеца. Очаква се тези мерки да обхванат около 2,6 милиона души, а общата им стойност да достигне 1,3 милиарда евро.

Първата стъпка ще бъде направена на 28 ноември, когато ще бъде изплатена еднократна помощ от 250 евро на пенсионерите с ниски доходи, възрастните хора без осигуровки и инвалидите. Тази сума ще бъде предоставена автоматично, без необходимост от заявление и ще бъде освободена от данъци. В същия ден около 1 милион домакинства, които живеят под наем, ще получат помощ, равняваща се на 8% от годишния наем, като хиляди пенсионери също ще се възползват от това.

През декември ще влезе в сила трета мярка — увеличение на пенсиите с 2-2,5% от януари 2026 г., съгласно механизма за годишно осъвременяване. Особено 670 хиляди пенсионери с т.нар. лична разлика ще почувстват увеличението за първи път от години. Четвъртата подкрепа включва намаление на данъчните прагове за доходите на пенсионерите от януари 2026 г., което ще увеличи нетните им доходи, а очакваната годишна тежест за държавния бюджет е около 400 милиона евро. Властите подчертават, че тези мерки са траен отговор срещу повишените разходи за живот, от които най-силно са засегнати пенсионерите с ниски доходи.

Октомври 2025 г. бе регистриран като вторият най-мрачен октомври в Белгия от началото на метеорологичните наблюдения през 1887 година. По данни на Кралския Метеорологичен Институт, в Укле, близо до Брюксел, са измерени едва 46 часа и 10 минути слънчева светлина за целия месец – значително под сезонната норма от 112 часа и 38 минути.

Изключително ниската продължителност на слънчевите часове превъзхожда само октомври 1998 г., когато са отчетени 42 часа и 48 минути. Освен това, валежите през октомври 2025 г. също са били над средните за периода. В Укле са паднали общо 83,6 мм дъжд за 21 дни, като за сравнение обичайното количество е 67,8 мм за средно 16,1 дъждовни дни. Гръмотевичните бури са били по-малко от очакваното – само пет дни през месеца.

Температурите през октомври са били по-високи от обичайните за сезона, със средна стойност от 12°C спрямо дългогодишната средна от 11,3°C. В Укле температурите са се колебали между 4,2°C и 18,4°C, като нито веднъж не е премината границата от 20°C – нещо, което по принцип се случва почти три дни през октомври. В други части на страната най-ниската температура от -1,6°C е измерена в Елсенборн, а най-високата от 20,1°C – в Зулзеке.

Новите проучвания на Фондацията за икономически и индустриални изследвания (IOBE) показват, че шест от всеки десет души в Гърция едва успяват да изкарат месеца, а 84% от домакинствата не очакват да могат да спестяват през следващите 12 месеца. Продължаващият ръст на цените на основни стоки, като храни и енергия, утежнява допълнително позицията на гражданите.

Данните разкриват, че през октомври в супермаркетите е отчетено средно увеличение на цените с 1,08%, а продукти като месо, мляко и захарни изделия са поскъпнали двуцифрено. Разходите за отопление и енергия също нарастват, поставяйки под въпрос дали много семейства ще могат да си позволят нормално отопление през зимата.

Допълнителни изследвания показват, че особено домакинствата с доходи до 900 евро изпитват все по-силен натиск – над 80% признават за сериозни трудности при покриване на основни нужди. Едва малка част могат да инвестират в енергийна ефективност, като близо половината се борят с недостатъчно отопление и нездравословни условия по време на зимните месеци. Експерти и властите подчертават необходимостта от контрол върху цените на енергията и храните, както и дългосрочна подкрепа за най-уязвимите.

Министърът на земеделието д-р Георги Тахов заяви, че до края на тази година българските фермери ще получат над 1 милиард лева финансова подкрепа. Това стана ясно по време на среща в Министерството на земеделието, на която бе уточнено, че помощите ще бъдат разпределени по 33 различни програми, обхващащи както директни плащания от 2025 Кампанията, така и държавни помощи.

Д-р Тахов подчерта, че през миналата година около 650 милиона лева са били изплатени на производителите по 12 различни схеми, като през 2024-та целта е да бъде надмината тази сума. Внимание ще бъде обърнато най-вече на стопаните, засегнати от неблагоприятни климатични събития като слана, градушка и засушаване, като за тях са предвидени ускорени плащания.

Новите мерки включват правото на отстъпка от акциза върху горивата за земеделски нужди и обезщетения за стопаните с дребен рогат добитък при загуби от болести. В края на ноември ще бъдат направени компенсации на овощарите пострадали от слана, а в началото на декември ще бъде изплатено най-голямото плащане под името „Основна подкрепа на доходите за устойчивост“. Министерството гарантира, че подкрепата към сектора ще остане водещ приоритет и занапред.