Автор: admin

Съветът на министрите на Европейския съюз подготвя премахване на данъчната безмитност за пратки под 150 евро, идващи извън ЕС, считано от 2026 г. Досега освобождаването от данъци за такива пакети трябваше да отпадне през 2028 г., но решението на европейските министри ускори въвеждането на мярката. Причина за промяната са особено големите обеми евтини стоки, които навлизат на европейския пазар, основно от Китай.

В момента пратки на стойност под 150 евро не се облагат с мита или ДДС при внос в ЕС. Европейските власти отбелязват, че мярката е насочена не само към защита на местния пазар от „порой“ от малки пакети, но и към подобряване на качествения контрол. Холандският временен финансов министър Еелко Хейнен подчерта, че пристигат милиони пакети, много от които трудно се инспектират и често съдържат нискокачествени или неподходящи продукти.

През последните години нарастват доставките от онлайн платформи като Temu и SHEIN, които предлагат изключително достъпни цени. Според Хейнен приходите от новите мита ще стимулират увеличаване на капацитета за проверки на митниците. Главният преговарящ по новото митническо законодателство в Европейския парламент Дирк Готинк отбеляза, че броят на пакетите с ниска стойност продължава да расте, като все още нито един от тях не се облага с данъци.

Скорошно европейско проучване разкри, че за последните десет години общите разходи за ски почивки в Европа са поскъпнали с 35% над нивото на инфлацията, като повишението засегна главно лифт картите в популярните страни. В същото време дестинации като България, Грузия и Андора се утвърждават като бюджетни опции за пътешественици, търсещи качество на достъпна цена.

България от години се нарежда сред най-евтините зимни курорти на континента, като курортите Боровец и Банско предлагат атрактивни цени за лифт карти и нощувки, които са значително под средното за Европа. Дневната цена за лифт карта в Боровец започва от 52 евро, сезонният пропуск в Банско е 869 евро за възрастни, а наемът на ски екипировка се движи около 20 евро на ден. Допълнително, до двата курорта се организират редовни автобусни линии от летище София.

В Грузия ски центровете Гудаури и Тетнулди се отличават с ниски цени и отлични условия за любителите на планинския туризъм, като дневната карта струва около 25 евро, а сезонният пропуск – 200 евро. Андора пък привлича с 215 км писти в Grandvalira и средна цена на дневна карта от 52 евро, докато сезонните билети за различни курорти варират между 750 и 970 евро. Изследването отчита, че именно България, Грузия и Андора са предпочитаният избор за достъпна европейска зимна ваканция заради добрата инфраструктура, надеждния сняг и конкурентните оферти.

Проектът за държавен бюджет на България за 2026 г. предвижда около 10% увеличение на заплатите на учителите. Това съобщи председателят на Асоциацията на училищните директори Диян Стаматов, който уточни, че заложените във финансирането средства позволяват подобно увеличение. Според него тази мярка е част от общото повишаване на стандартите за заплащане в сектора.

Стаматов изтъкна, че увеличението ще се отрази положително и върху младите учители, като ще осигури повече стабилност за тях. Освен това се предвиждат промени в разходите за училищата, които трябва да гарантират по-ефективно управление на финансовите ресурси в образователната система.

Въпреки позитивната посока на заплащането, синдикатите подчертават, че в проектобюджета липсват средства за капиталови инвестиции през 2026 година. Това сериозно ограничава възможностите за строителство на нови училищни сгради, физкултурни салони и модерни образователни пространства. Същевременно не са предвидени и средства за закупуване на нови училищни автобуси, като синдикатите настояват темата да бъде поставена на дневен ред заради нуждата от качествен и сигурен транспорт за учениците.

Гръцкият инспекторат по труда (AAEE) стартира мащабни проверки в компаниите с помощта на модерни технологии като бизнес интелигентност, изкуствен интелект и дронове. Над 3 000 фирми вече са получили официални предупредителни писма за открити нарушения, като целта е засилено спазване на трудовите права и справедлива конкуренция на пазара.

В първата фаза акцентът е върху системата „Ergani“, която проследява дигиталните карти на служителите, за да отчете извънреден труд, нарушения на работното време и недеклариран труд. Извънредни влизания, масови отчетени карти и фалшиви доклади се идентифицират бързо, а ако фирмите не отстранят нарушенията до края на годината, следват официални проверки и финансови санкции.

Изкуственият интелект ще се интегрира към платформите на AAEE през следващите месеци, за да анализира по-ефективно инциденти на работното място и трудови спорове, като идентифицира най-рисковите фирми. Освен това, дронове вече се използват в големи строителни обекти и логистични складове, за да се повиши безопасността и контролът по спазване на стандартите. Според властите този технологичен напредък ще ускори инспекциите и ще засили защитата на служителите.

В България продължава поскъпването на основни хранителни продукти и някои плодове, докато цените на редица зеленчуци отбелязват спад през настоящата седмица. Според последния доклад на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, индексът на цените на храните се е увеличил с 0,26 процента и достига 2327 пункта.

Средната цена на кашкавала е нараснала с 0,43% до 18,07 лв./кг, докато бялото саламурено сирене поевтинява с 1,20% и се продава по 12 лв. за килограм. Леко увеличение се отбелязва и при млякото и киселото мляко, а цените на замразеното пилешко месо, яйцата и маслото също са се покачили през седмицата. Покачване има още при ориза, зрелия фасул и олиото.

При плодовете най-сериозният ръст е отчетен при ябълките – 6,90%, като поскъпване се наблюдава и при гроздето и бананите. При цитрусите обаче, като лимоните и портокалите, цените леко са се понижили. При зеленчуците се задържа увеличение на тиквичките, зелените чушки и краставиците, но пък намаление е отчетено при домати, червени чушки, картофи, зеле, моркови и кромид лук. Експерти обясняват тези разнопосочни движения с динамиката на търсенето, предлагането и сезонните фактори.

Камерите на ловни сдружения регистрираха присъствието на повече от 20 мечки в района на Стара планина между Сопот и Карлово. Директорът на Държавното горско стопанство в Карлово, инженер Златю Кличев, отбеляза, че популацията на мечките в региона се увеличава и намекна, че вече няма достатъчно пространство за всички животни в гората. Освен това, притеснение буди и фактът, че част от местните жители редовно оставят храна за мечките – плодове, зеленчуци и домашно приготвени сладка – което според експертите е опасна практика.

Наскоро мечка бе забелязана в близост до хотели и жилищни сгради в Карлово, като премина през врата и гаража на семейство Видинови. Семейството сподели, че за последните 12-13 години това е първият подобен случай и че животното е причинило щети в лозята на съседи. Видинови, както и други жители на района, изразиха безпокойство за сигурността си и заявиха, че все още не са получили конкретни насоки от властите как да реагират при ново нападение.

Министерството на земеделието и храните обяви, че е в постоянна координация с горското и други институции по казуса, и по нареждане на ведомството в района са въведени денонощни патрули. Засега не са регистрирани нови инциденти с щети или нападения от мечки. Властите подчертават, че през есента дивите животни по-често търсят храна и призовават хората да не оставят храни на открито, като уверяват, че ако мечката отново се появи в града, усилията ще бъдат насочени към безопасното й връщане в природата.

Европейската комисия обяви, че по линия на програмата за изграждане на алтернативна горивна инфраструктура (AFIR 2) отпуска над 600 милиона евро за 70 проекта в целия Европейски съюз. България участва с два одобрени проекта за разширяване на мрежата от висококапацитетни зарядни станции за електромобили.

Първият проект предвижда изграждането на общо 175 висококапацитетни зарядни точки за леки и тежкотоварни превозни средства в България и Румъния, като мощността на станциите варира между 150 kW и 350 kW. Тези зарядни ще бъдат разположени в ключови точки от транспортната мрежа, за да обслужват както индивидуални потребители, така и търговски флотилии.

Вторият проект включва изграждане на 214 зарядни точки по мрежата TEN-T, като 23 от тях ще бъдат в България, 13 в Полша и 7 в Хърватия. Очаква се тези инициативи да улеснят прехода към по-екологичен транспорт и да стимулират развитието на електромобилността у нас, допринасяйки за намаляване на въглеродния отпечатък и подобряване качеството на въздуха.

Тази есен намирането на противогрипна ваксина за деца в българските аптеки се оказва почти невъзможна задача. Според члена на Етичната комисия към Българския фармацевтичен съюз Маргарита Грозданова, въпреки високия интерес към ваксините, доставените дози в страната са значително под необходимото количество. Само 15 хиляди дози от предпочитаната назална ваксина за деца са внесени за цялата страна.

В много аптеки разпределените количества са само между 2 и 5 опаковки, които се изчерпват още преди да достигнат до пациенти. Някои фармацевти споделят, че могат да ваксинират единствено децата на свой персонал, докато родителите от външни семейства остават без шанс да закупят препарат. Първото приложение на назалната ваксина изисква две дози, а сегашните наличности реално не могат да подсигурят дори началната нужда.

Причините за недостига според експертите са краткият срок на годност на ваксините, рискът от унищожаване на непродадена стока, износът на препарати към други държави и повишеното търсене в целия Европейски съюз. Проблемът се наблюдава и при възрастните – и там семейните лекари получават само малка част от поисканите дози. Аптекарите настояват детските противогрипни ваксини да влязат в програма на НЗОК и да се създаде електронна система за проследяване чрез рецепти. Здравните специалисти напомнят, че въпреки че ваксината не предпазва напълно от заразяване с грип, тя облекчава симптомите и ограничава риска от усложнения. Властите са призовани към по-активно годишно планиране и мониторинг на доставките.

Доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) за 2024 г. отново подчертава сериозните регионални различия в качеството на образованието в България. Въпреки че няма област, определена като „слаба“, разликите между големите градове като София, Варна и Смолян и по-слабо развитите региони продължават да се задълбочават. В седем области образованието е „много добро“, докато други като Монтана, Разград, Видин, Кърджали и Сливен се определят като „недостатъчни“.

Данните за записванията в училище през 2024 г. сочат спад в повечето региони, като особено тревожна е ситуацията в Сливен, където при учениците от 5 до 7 клас едва 77% са записани в училище. Кърджали също е под средното с 83%. Докато средната стойност на записаните ученици в страната варира между 88% и 92%, някои региони сериозно изостават и това влияе негативно върху общото образователно равнище.

София продължава да бъде лидер сред зрелостниците с най-висок среден успех на матурите (4,58), следвана от Смолян (4,33) и Варна (4,31). В Шумен и Разград повече от 20% от учениците получават ниски оценки. При изпитите по математика разликите отново са очевидни – докато софийските ученици получават средно 55 точки, във Видин резултатът е едва 31. Висшето образование също страда от неравенства, като в градове като Търговище, Кърджали, Монтана и Пазарджик няма университет.

Новите мита, обявени от бившия американски президент Доналд Тръмп, се очаква да поставят европейския бизнес пред още по-големи предизвикателства през 2026 година. Според проучване на BusinessEurope, през 2025 г. частичното натрупване на стоки ще ограничи икономическото свиване, но през следващата година негативният ефект ще се увеличи.

Изследването изчислява, че новите търговски напрежения ще намалят брутния вътрешен продукт на еврозоната, Европейския съюз и други европейски държави с около 0,03 пункта през 2025 г. За 2026 г. се прогнозира спад между 0,5 и 0,6 пункта, като еврозоната ще понесе най-големи загуби. Европейската централна банка предупреждава, че мярката може да свие растежа на еврозоната с общо 0,7 пункта в периода 2025-2027 г.

В изследването, в което участват 36 национални бизнес федерации, компаниите изразяват сериозни опасения относно бъдещите мита и търговската несигурност. Въпреки сключеното между САЩ и ЕС споразумение в края на юли, фирмите остават тревожни за липсата на предвидимост и очакваните отложени икономически ефекти от американските търговски мерки, които се подчертават като сериозна пречка за растежа на икономиката в Европа.