Производителите на мед в България изпитват нарастващи затруднения при кандидатстване и достъп до финансиране и подкрепа, сочат данни на Националния пчеларски съюз. Въвеждането на нови условия по мярката „Популяризиране, информиране и маркетинг“ и непрозрачността при процедурите са основните причини, поради които пчеларите не се възползват достатъчно от средства по Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. За 2025 г. държавата е предвидила изплащане на едва 19 591 лева, което представлява по-малко от 1% от предвидения бюджет за сектора.
За сравнение, в страни като Германия и Словения подкрепата на пчеларите се осъществява главно чрез консоциумни и кооперативни модели, които улесняват достъпа до финансиране. У нас обаче, кратките срокове за кандидатстване, сложните условия и липсата на достатъчно информация допълнително демотивират производителите на мед. Според бранша, въпреки стратегическото значение на сектора, пчеларството остава сред най-слабо подпомаганите земеделски дейности в страната.
Въпреки отделения значителен бюджет за опазване на естественото опрашване, експертите изчисляват, че за 2023 и 2024 г. едва 3% от общо 24 милиона евро са били използвани. Националният пчеларски съюз предупреждава, че ако тази тенденция се запази, финансовата подкрепа и през 2025 г. няма да има реален ефект. Междувременно производителите настояват за засилен контрол върху вноса на пчелен мед от страни извън ЕС, особено през граничния пункт Капитан Андреево, както и за признаване на гръцката граница като „рискова зона“. Успоредно с това се отчита спад в добивите и ръст на цените, което поставя под угрозата поминъка на хиляди български семейства.
Вашият коментар