През последните години в Германия се наблюдава значително поскъпване на наемите и ограничено предлагане на жилища, което затруднява много хора да намерят подходящ дом. В отговор на тази тенденция, държавата въведе през 2015 година законодателна мярка за ограничаване на наемите, която позволява в определени региони наемодателите да искат не повече от 10% над местната средна стойност при нови договори. Въпреки това, множество изключения в закона и начини за заобикалянето му пречат на по-голямата ефективност на тази политика.
Практиката показва, че собственици често установяват новите наеми въз основа на по-високи суми, плащани от предишни наематели, или използват т.нар. ‘изключения’, които важат за жилища, модернизирани или с първи наем след 1 октомври 2014 година. Така ограничението на наемите не се прилага изцяло, а при обзаведените жилища липсата на унифициран размер на допълнителната такса за мебели позволява на наемодателите да изискват допълнително около 2% месечно от стойността на обзавеждането. Ако тази сума не е ясно упомената в договора, прозрачността страда, а наемателите често се оказват потърпевши.
Експертите отбелязват, че изключенията в законодателството и липсата на ефективен контрол водят до ‘дупки’ в регулацията, които затрудняват овладяването на наемните цени, особено в големите градове. На национално ниво защитници на правата на наемателите и редица федерални провинции настояват за въвеждане на ясни правила за ценообразуването на обзаведените жилища, но до момента не е предприета конкретна стъпка за законодателна промяна.
Вашият коментар